Досега той бе правил много защитни ромбове, но никога ранен и толкова уморен. Когато и последният символ, Северният, най-сетне лумна, Сам пусна меча и се строполи на земята, дишайки тежко върху мокрия пясък.
Изпълнената с любопитство Спраут се обърна да го погледне, ала без да помръдне. Сам си мислеше, че ще трябва да й направи заклинание за неподвижност, за да не би случайно да излезе от ромба, но тя не се движеше. Може би надушваше гарвана-убиец.
— Предполагам, че сме в опасност — каза един прозяващ се глас близо до ухото на Сам. Той седна и видя как Могет се измъква от дисагите, които стояха до огъня, редом с навярно недостатъчния куп мокри дърва.
Сам кимна, временно неспособен да говори. Посочи небето, на което вече започваха да се появяват отделни звезди, както и голямата бяла ивица облаци. Имаше и тъмни облаци високо на юг, озарявани от далечни светкавици, но нямаше изгледи да завали.
Гарванът-убиец не се виждаше, ала Могет изглежда разбра какво сочи Сам. Котката се изправи на задните си крака и започна да души наоколо, като небрежно удари с едната си лапа един много голям комар, който навярно току-що се бе нахранил от принца.
— Гарван-убиец — каза той. — Само един. Странно.
— Следи ни — отвърна Сам, удряйки няколко комара, които се канеха да кацнат на челото му. — Бяха два, но другият отлетя. На юг. Сигурно, за да получи нареждания. Проклети гадинки!
— Тук действа някакъв некромант — съгласи се Могет и отново подуши въздуха. — Питам се дали той… или тя… търси точно теб. Или това е просто лошият късмет на един своенравен пътешественик?
— Възможно е да е онзи, който ме хвана преди, нали? — попита Сам. — Искам да кажа, че той знаеше къде съм с отбора по крикет…
— Може би — отвърна Могет, все така вгледан в нощното небе. — Малко вероятно е тук да има гарвани-убийци или някой дребен некромант да се осмели да те нападне, освен ако зад него не стои някаква движеща сила. Тези гарвани определено са по-дръзки, отколкото им се полага. Хвана ли ми риба?
— Не — отвърна Сам, изненадан от внезапната смяна на темата.
— Колко мило от твоя страна — каза Могет, душейки. — Предполагам, че ще се наложи сам да си уловя.
— Не! — възкликна Сам, като се изправи. — Ще развалиш ромба! Нямам сили да направя още един. Оу! Хартата да прокълне тези комари!
— Няма да го разваля — каза Могет, като отиде до Западния знак и предпазливо изплези език. Символът се озари в бяло, заслепявайки Сам. Когато зрението му се проясни, Могет стоеше изправен от другата страна, вгледан във водата, повдигнал едната си лапа като ловуваща мечка.
— Фукльо — промърмори Сам. Запита се как бе успял да го направи. Ромбът беше непокътнат, а ивиците магически огън не спираха да текат между ярките главни символи.
Де да можеше ромбът да държи настрана и комарите, помисли си Сам, като размаза още няколко в кървави петна по врата си. Очевидно техните ухапвания не се числяха към дефиницията на заклинанието за физическа опасност. Внезапно той се усмихна, припомняйки си за нещо, което бе опаковал в багажа си.
Тъкмо изваждаше въпросния предмет от дисагите, когато Западният знак отново проблесна в отговор на завръщането на Могет. Котката държеше в устата си две малки пъстърви, а люспите им отразяваха цветовете на дъгата на смесената светлина от огъня и Хартата.
— Можеш да сготвиш тази — каза Могет и остави по-малката до огъня. — Какво е това?
— Подарък за майка ми — отвърна с гордост Сам и остави на земята инкрустирана с бижута механична жаба, която имаше странната анатомична особеност да притежава крила, изработени от мек бронз. — Летяща жаба.
Могет наблюдаваше с интерес, докато Сам леко докосна гърба на жабата и тя започна да свети с пламъка на магията на Хартата, когато привидението в механичното й тяло се пробуди от своя сън. Тя отвори едното си тюркоазно око, после другото, а клепачите от тънък пласт злато се плъзнаха назад. После разпери крила, а бронзовите пера изтракаха.
— Много е красива — каза Могет. — Може ли да прави нещо?
Летящата жаба сама отговори на въпроса му, като внезапно подскочи във въздуха, а дългият й яркочервен език се стрелна напред и улови няколко стреснати комара. Размахвайки силно крила, тя изви езика си в спирала, изяде ги, а после се спусна обратно долу и се приземи доволно в краката на Сам.
— Хваща насекоми — заяви той с голямо задоволство. — Реших, че ще бъде от полза за мама, защото тя прекарва толкова много време в блатата, докато преследва мъртвите.
— Справил си се — каза Могет, наблюдавайки как летящата жаба отново подскочи, изпълнявайки своя въртелив танц след поредната си жертва. — Това изцяло твое изобретение ли е?