Когато Лираел се съсредоточи, видението от миналото се проясни около двамата, ала навсякъде другаде стана още по-замъглено, сякаш всички цветове и светлината се събираха около точката на нейното фокусиране. В същото време, гледката към реката на смъртта се замъгли. До нея започнаха да долитат звуци, сякаш чуваше как двама души разговарят, докато вървят към нея. Те говореха вежливо, нещо, което рядко се случваше на Глетчера. Очевидно не се познаваха много добре.
— Чувал съм много странни неща под този покрив, госпожице — казваше мъжът, докато си наливаше още вино, отпращайки с ръка едно привидение на слуга, понечило да го обслужи. — Но не и толкова странни като това.
— Не е нещо, което съм търсила — отвърна жената, а гласът й прозвуча странно познат в ушите на Лираел. Нима го помнеше? Тя беше едва на пет, когато Ариел я изостави. После си даде сметка, че й напомня за гласа на Кирит. Въпреки че беше по-мил, отколкото някога е бил този на леля й.
— И нито една от Вашите сестри по видения не е видяла онова, което искате от мен? — попита мъжът. — Никой от Деветдневната стража?
— Никой — каза Ариел, навеждайки глава, а по шията й се разля червенина. Лираел гледаше с изумление. Собствената й майка беше смутена! Ала по онова време Ариел не е била много по-голяма от самата нея. Изглеждаше много млада.
Мъжът очевидно размишляваше в същата посока, защото каза:
— Съпругата ми е мъртва от осемнадесет години, но имам дъщеря, която сигурно е на твоите години. Не съм съвсем незапознат с… с…
— Фантазиите на младите жени? Или увлеченията на младостта? — прекъсна го Ариел, като отново го погледна, а лицето й вече беше гневно. — Аз съм на двадесет и пет, господине, и не съм някоя девственица, копнееща за любимия си. Аз съм Дъщеря на Клеър, и нищо друго, освен зрението не би ме довело тук, за да легна с мъж, който е достатъчно възрастен, за да ми бъде баща!
Мъжът остави чашата си и се усмихна мрачно, ала очите му бяха уморени и недокоснати от усмивката.
— Моля за извинение, госпожице. Всъщност аз чух гласа на пророчеството, когато за пръв път ме заговорихте днес, но го изключих от съзнанието си. Утре трябва да замина оттук, за да се изправя пред много опасности. Нямам време да мисля за любов и се оказа, че далеч не съм идеалният родител. Дори и да не отсъствах утре, и да можех да остана тук с вас, детето, което родите, едва ли ще вижда често баща си.
— Тук не става въпрос за любов — каза тихо Ариел, като отвърна на погледа му. — А и една нощ може да доведе до раждането на дете, както и цяла година усилия. Както и ще се случи, защото аз я видях. Колкото до липсата на баща, боя се, че тя дълго време няма да има никакви родители.
— Говорите с увереност — каза мъжът. — И все пак, Клеър често виждат много нишки, които бъдещето би могло да комбинира по един или друг начин.
— Тук виждам само една-единствена нишка, господине — каза Ариел, пресягайки се да хване бледата ръка на мъжа със своите кафяви пръсти. — Аз съм тук, призована от виденията, дадени ми от моята Кръв, както и вие сте ръководен от своята. Писано е това да се случи, братовчеде. Но навярно можем поне да се насладим на нашата единствена нощ, като забравим за по-възвишените съображения. Да си лягаме.
Мъжът се поколеба, разперил пръсти. После се разсмя и поднесе ръката на Ариел към устата си, за да я целуне нежно.
— Ще изживеем нашата нощ — каза той и стана от стола. — Не зная какво означава това, нито какво бъдеще ще осигурим тук. Ала вече съм уморен от отговорности и грижи! Както казвате, моя скъпа братовчедке, да си лягаме!
Двамата се прегърнаха и Лираел затвори дясното си око, обзета от смущение и лекото, неудобно усещане за срам. Ако продължеше да гледа, може би щеше да види мига на собственото си зачеване, а беше твърде смущаващо дори да си го помисли. Ала дори и с едно затворено око, видението не изчезна, докато Лираел не примигна, за да го пропъди, този път с истинска сълза.
Тайно се бе надявала на нещо повече, на нещо, което да й подскаже, че нейните родители са изживели забранена любов или някаква силна връзка, която да се разкрие пред дъщеря им. Ала по всичко личеше, че тя е била резултат от съвкупление за една нощ, което или е било предопределено, или се е дължало на болното въображение на нейната майка. Лираел не знаеше кое от двете е по-лошо. И все още нямаше ясна представа кой е баща й, макар че част от нещата, които бе видяла и чула несъмнено бяха двусмислени и налагаха по-нататъшно обмисляне.