— В началото всяка магия беше Свободна магия — неограничена, първична, необуздана. После бе създадена Хартата, която пое по-голямата част от Свободната магия и я приведе в ред, подчини я на определена структура, ограничена от символи. Свободната магия, която остана извън Хартата е Свободната магия на некромантите, на стилкън, маргрю и хиш, на аналем и горджър, и на всички останали порочни създания, творения и духове. Това е всяка една магия, която продължава да съществува извън Хартата.
— Освен това съществува и Свободната магия, подпомогнала създаването на Хартата, но без да е използвана от нея — продължи Кучето. — Тя е доста различна от Свободната магия, която не е участвала в създаването.
— Говориш за Началото — каза Лираел, която никак не бе сигурна, че разбира. — Ала възможно ли е да има такова преди Хартата? Тя няма Начало, нито Край.
— Всяко нещо си има начало — отвърна Кучето. — Включително и Хартата. Аз зная, защото присъствах на раждането й, когато Седмината решиха да я създадат, а Петимата се отдадоха на нейното създаване. В известен смисъл, ти също си присъствала, господарке. Ти си потомка на Петимата.
— Петимата велики магове на Хартата? — попита Лираел, очарована от тази информация. — Помня стихотворението за това. Това сигурно е било едно от първите неща, които сме научили като малки.
Тя се изправи още повече и сключи ръце зад гърба си, несъзнателно заела позата за рецитация, която бе усвоила като дете.
— Да — каза Кучето. — Това е хубаво стихотворение за деца. Великите Харти са крайъгълните камъни на Хартата. Родовете, Стената и Камъните на Хартата водят началото си от саможертвата на Петимата, влели силите си в мъжете и жените, които са били твои предци. Някои от тях, на свой ред, са прехвърлили тази сила върху камъните и хоросана, когато са преценили, че самата кръв твърде лесно може да се примеси или да поеме по лош път.
— Значи, ако Петимата са били един вид… примесени в Хартата, какво е станало с другите двама? — попита Лираел, възприемайки тази информация с намръщено изражение. Според всичко, което бе прочела, Хартата винаги бе съществувала и това щеше да продължи вечно. — Каза, че е имало Седем души, които са решили да създадат Хартата.
— Началото е било положено от Деветима — отвърна тихо Кучето. — Девет души, които са били най-силни, които са притежавали съзнателната умисъл и предвидливост, които са се издигнали над всички онези десетки хиляди създания на Свободната магия, които са надигали глас и са се борили за своето съществуване на земята. Ала от тези девет, само седем са решили да създадат Хартата. Единият предпочел да пренебрегне делото им, но накрая бил принуден да служи на Хартата. Деветият се сражавал и едва го победили.
— Това са номер осем и девет — каза Лираел, като броеше на пръсти. — Би било много по-лесно за разбиране, ако имаха имена, вместо номера. Както и да е, още не си ми обяснил какво се е случило с… ъм… шести и седми. Защо не са станали част от Великите Харти?
— Седмината са вложили голяма част от своята сила в следващите поколения, но не във всички техни създания — отвърна Кучето. — Ала подозирам, че вероятно не са били така уморени от своето съзнателно, индивидуално съществуване. Искали са да продължат да живеят, под една или друга форма. Според мен желанието им е било да видят какво се е случило. А и Седмината всъщност са имали имена. Те са увековечени от звънците и флейтите, които носиш на пояса си. Всеки от тези звънци съдържа по нещо от първоначалната им сила, силата, съществувала преди Хартата.
— Ти не си… не си един от Седмината, нали? — попита Лираел след минута напрегнато мълчание. Не би могла да допусне, че един от създателите на Хартата, независимо колко сила бе раздала тя, би склонил да бъде неин приятел. Нито че щеше да продължи да бъде такъв, след като изяснят истинското й величие.
— Аз съм Падналото куче — отвърна Кучето и облиза лицето на Лираел. — Просто един остатък от Началото, предоставен безплатно на Хартата. И винаги ще бъда твой приятел, Лираел. Знаеш го.
— Предполагам, че е така — отвърна Лираел със съмнение. Прегърна силно Кучето и притисна лице в топлата му шия. — Аз също винаги ще бъда твоя приятелка.