— Ник никога не е разбирал съвсем как стоят нещата тук, нито е възприемал идеята, че магията оказва влияние — каза Сам, вгледан в жаравата. С порастването им Ник само влошаваше положението, като непрекъснато питаше защо. Никога не беше приемал нищо, което противоречи на неговото разбиране за природните сили и механизмите, които движат света.
— Не разбирам Анселстиер — каза Лираел. — Искам да кажа, чувала съм за него, но като нищо би могъл да бъде някакъв друг свят.
— Той е — каза Кучето. — Или е най-добре да бъде възприеман като такъв.
— Той винаги е изглеждал по-малко реален от този тук — каза Сам, все така вгледан в огъня, без всъщност да слуша. Сега гледаше как искрите хвърчат нагоре и се опитваше да преброи всяка от тях при поредното дребно избухване. — Много подробен сън, но някак размит, като бледа водна боя. Някак по-мек, дори и с неговото електрическо осветление, двигатели и всичко останало. Предполагам, че се е дължало на това, че в училище нямаше почти никаква магия, защото бяхме, твърде далече от Стената. Понякога успявах да преплитам сенки и да правя номера с осветлението, но само когато вятърът духаше от север. Чувствах се така, сякаш част от мен бди, тъй като нямах възможност да посегна към Хартата.
Той замълча, все така вгледан в жаравата. След няколко минути Лираел проговори отново.
— Да се върнем към онова, което ще правим — каза тя колебливо. — Аз бях тръгнала към Куър, за да накарам местната полиция или кралската гвардия да ме придружи до Едж. Ала по всичко личи, че Хедж вече знае за мен — за нас, — така че това едва ли е много разумна постъпка. Имам предвид, че все още трябва да стигна до Червеното езеро, но не така открито. Би било глупаво просто да хвърля котва на кея в Куър и да сляза, нали?
— Да — съгласи се Кучето и я погледна, гордо от факта, че сама бе достигнала до този извод. — Около този Хедж витаеше някаква миризма, миризма на сила, достатъчно голяма, за да я доловя, когато Лираел избяга от него. Според мен той е нещо повече от некромант. Ала какъвто и да е, е умен, и отдавна се готви да нападне Кралството. Вероятно има слуги както сред живите, така и сред мъртвите.
За миг Самет не отговори. Откъсна очи от огъня и се намръщи, когато видя спящия силует на Могет. Сега, когато със сигурност знаеше, че Никълъс е попаднал в ръцете на Врага, нямаше представа как да постъпи. Да спаси Никълъс му се бе сторила добра идея сред сигурността на стаята му в кулата — по-лесна и без никакви усложнения.
— Не можем да отидем в Куър — каза той. — Мислех си, че трябва да отидем в Къщата — говоря за тази на Абхорсен. Оттам мога да изпратя пощенски соколи и да вземем… ъъъ… някои неща за пътуването. Бронирани ризници. По-добър меч за мен.
— А и би било по-безопасно — каза Кучето, като изгледа проницателно Сам.
Сам извърна очи, неспособен да издържи на погледа му. То някак успяваше да разбере тайните му мисли. Една част от него му казваше, че трябва да продължи. Друга част му казваше, че не може да го направи. Прилошаваше му от цялото това напрежение. Където и да отидеше, не можеше да избегне факта, че е бъдещ Абхорсен и съвсем скоро щяха да го разобличат като изменник.
— Това ми се струва добра идея — каза Лираел. — Къщата се намира на Дългите скали, нали? Оттам можем да поемем на запад, като избягваме пътищата. В Къщата има ли коне? Не мога да яздя, но бих могла да си сложа кожа на Хартата, докато ти…
— Конят ми е мъртъв — прекъсна я Сам, внезапно пребледнял. — Не искам друг!
Той се изправи рязко и закуцука в мрака, взирайки се в Ратерлин, като наблюдаваше сребристите вълни по мрачната речна шир. Чуваше как Лираел и Онова Куче — което твърде много приличаше на Могет, за да бъде спокоен — разговарят зад гърба му, но твърде тихо, за да разбере думите. Ала знаеше, че говорят за него и го досрамя.
— Той е едно разглезено хлапе! — прошепна сърдито Лираел. Не беше свикнала с подобно поведение. По време на своите проучвания беше правила каквото си пожелае, а в библиотеката цареше желязна дисциплина. Сам й беше дал полезна информация, но иначе беше досаден. — Просто се опитвах да съставя някакъв план. Може би трябва да го оставим.
— Той е притеснен — призна Кучето. — Но също така е преживял и много неща, които са го подложили на неподозирани изпитания — освен това е ранен и уплашен. Утре ще бъде по-добре, както и в близките дни.
— Надявам се — каза Лираел. След като вече знаеше повече за Никълъс, Капана за светкавици и нападенията на мъртвите срещу Сам, тя осъзна, че навярно ще има нужда от цялата помощ, която успее да получи. Цялото Кралство щеше да се нуждае от такава помощ.