— Прекалено е мокро за мен — каза той. — Освен това, патрулната лодка със сигурност ще ни спре. Вече ще са получили сигнал от града след тази нафукана кучешка демонстрация на гласови данни, но да се надяваме, че никой не е разпознал за какво всъщност става дума. Така че и ти можеш да седнеш.
Сам изохка и шумно се изправи.
— Можеше де ми го кажеш, преди да легна — каза той мрачно, като взе една метална чаша и започна да изтребва водата.
— Би било най-добре, ако можем да минем, без да ни спират — отбеляза Кучето, душейки въздуха. — На борда на тази лодка биха могли да се крият още врагове.
— Пред нас има още място за маневри — каза Лираел. — Но не знам дали е достатъчно, за да избегнем охраната.
Източната страна на реката беше основното речно пристанище на Високия мост. Дванадесет кея с различна дължина се вдаваха във водата, повечето отрупани с търговски лодки, чиито мачти образуваха гора от оголени прътове. Зад тях имаше още един кей, издълбан в камъните на дефилето — дълга тераса, отрупана с товари, подготвяни да бъдат качени на борда на лодките или горе в града. Зад него започваха няколко стръмни стълби, които се изкачваха по фасадата на скалата към града, сред кабелите на крановете, които повдигаха множеството кутии и сандъци, бурета и бали.
Ала западната страна на реката беше свободна, с изключение на няколко търговски лодки, които се носеха надолу по течението пред тях и единствената патрулна лодка, която вече пускаше котва. Ако успееха да минат покрай нея и да продължат напред, нямаше какво да ги спре.
— На тази лодка има поне двадесет стрелци — каза Сам със съмнение. — Нима мислите, че можем просто да минем покрай тях?
— Предполагам, че зависи от това колко от тях — ако изобщо е така — са агенти на Врага — каза Лираел, докато завързваше по-здраво грота и завъртя платното, за да развият по-висока скорост. — Ако това е истинска охрана, те няма да стрелят по един кралски принц и Дъщеря на Клеър. Нали?
— Предполагам, че си струва да опитаме — промърмори Сам, който не можеше да измисли алтернативен план. Ако охраната беше истинска, най-лошото, което можеше да се случи, бе да го върнат във Велизар. Ако не беше истинска, най-добре беше да стоят възможно най-далече от нея. — Ами ако вятърът отслабне?
— Ще призовем друг — каза Лираел. — Умееш ли да предизвикваш времето?
— Не и според критериите на майка ми — отвърна Сам. Магията за времето най-често се извършваше чрез изсвирване на символи на Хартата, а него не го биваше в свиренето. — Но вероятно бих могъл да предизвикам вятър.
— Този план не е съвършен, дори и според критериите на майка ти — отбеляза Могет, който наблюдаваше как патрулната лодка вдига платното си, очевидно с намерението да ги пресрещне. — Лираел не изглежда като Дъщеря на Клеър. Самет прилича на чучело, а не на кралски принц. А командирът на тази патрулна лодка може и да не познае „Откривател“. Така че дори и да са истинска охрана, вероятно просто ще ни обсипят със стрели, ако се опитаме да отплаваме покрай тях. Лично аз не желая да бъда превърнат в игленик.
— Не мисля, че имаме избор — каза бавно Сам. — Ако дори двама или трима от тях са част от Врага, ще ни нападнат. Ако успеем да предизвикаме достатъчно силен вятър, може би ще можем да останем извън обсега на стрелите.
— Чудесно! — промърмори Могет. — Мокър, измръзнал и пълен с дупки. Още един забавен ден по реката.
Лираел и Сам се спогледаха. Лираел дълбоко пое въздух. В съзнанието й разцъфнаха символи на Хартата и тя ги остави да потекат към дробовете и гърлото й и да кръжат из тях. После изсвири и чистите звуци политнаха към небето.
В отговор на изсвирването реката зад тях потъмня. Във водата се появиха вълни с бели хребети и се понесоха към „Откривател“ и нейното чакащо платно.
Няколко секунди по-късно, вятърът задуха. Лодката се наклони и набра скорост, а такелажът започна да свири своя мелодия под внезапния натиск на въздуха. Могет просъска в знак на неодобрение и бързо скочи от носа, когато мястото, на което беше стоял допреди миг, бе залято от пръски.
Лираел продължаваше да свири и Сам се присъедини към нея, и тяхното обединено заклинание за време създаваше вятъра в задната част на „Откривател“, като в същото време ги отдалечаваше от патрулната лодка, чието платно висеше отпуснато и безветрено.
Ала патрулната лодка имаше умели гребци. Отговорникът побърза да нададе своя вик и греблата започнаха да се движат по-бързо, когато тя се втурна напред да пресрещне „Откривател“, водата около носа й изведнъж се запени, а яркият метал на клина проблесна на слънцето.