Тя бавно издиша и се канеше да отпусне ръце, когато забеляза малко петънце над главата си. Миг по-късно към него се присъедини тъмен облак от много, още по-големи неща. На Лираел й трябваха няколко секунди, за да разбере, че по-малкото петънце беше птица, която очевидно се спускаше право към нея, а по-големите петна също бяха птици — или същества, които летяха като птици. В това време усещането й за смърт се усили и Сам извика до нея:
— Гарвани-убийци! Преследват един пощенски сокол!
— Всъщност те са под него — каза Кучето с извърната назад глава. — Той се опитва да си проправи път!
Те гледаха разтревожено как пощенският сокол падна, като леко лъкатушеше в опита си да избегне гарваните-убийци. Ала те бяха стотици и заемаха обширна територия, така че соколът нямаше друг избор, освен да опита да си пробие път там, където бяха най-малобройни. Той избра мястото и притвори крила, спускайки се още по-бързо, сякаш бе камък, хвърлен право надолу.
— Ако успее да се измъкне, те няма да посмеят да го преследват — каза Сам. — Твърде близо са до реката и до Къщата.
— Давай! — прошепна Лираел, вгледана в сокола, като й се щеше той да лети още по-бързо. Той се спускаше сякаш цяла вечност и тя разбра, че наистина трябва да е бил много високо. После внезапно се удари в черния облак и последва взрив от пера, а гарваните-убийци се разхвърчаха във всички посоки, докато към тях прииждаха други. Лираел стаи дъх. Соколът не се появи отново.
Гарваните-убийци продължаваха да прииждат, докато станаха толкова много в едно ограничено пространство, че се сблъскваха, а черните им, потрошени тела започнаха да падат.
— Хванаха го — каза бавно Сам. После извика. Една малка кафява птица внезапно излезе от въртящото се множество гарвани-убийци. Този път тя видимо падаше хаотично, без утвърдената посока и цел, която бяха наблюдавали преди. Няколко гарвани-убийци се отклониха и тръгнаха да я преследват, ала бяха изминали съвсем кратко разстояние, когато спряха и се отклониха от пътя си, отблъснати от силата на реката и защитната магия на Къщата.
Соколът продължаваше да пада, сякаш бе мъртъв или зашеметен. Ала едва на петнайсетина метра над градината, той внезапно разпери криле, преустановявайки спускането си тъкмо навреме, за да кацне леко в краката на Лираел. Остана да лежи там, покритите му с пера гърди се повдигаха тежко, а следите от нападението на гарваните-убийци личаха по разкъсаната му перушина и кървяща глава. Ала жълтите му очи бяха все така пълни с живот и той скочи почти без усилия на китката на Сам, когато момчето се наведе и му предложи място върху маншета на ризата си.
— Известие за принц Самет — каза птицата с глас, който съвсем не беше птичи. — Известие.
— Да, да — каза Сам утешително, като нежно приглаждаше перата му. — Аз съм принц Самет. Кажи.
Птицата наклони глава на една страна и разтвори човката си. Лираел видя там едва доловими символи на Хартата и внезапно разбра, че птицата носи заклинание в тялото си, заклинание, което навярно й е било направено, докато още е била в яйцето, за да расте заедно с нея.
— Самет, идиот такъв, надявам се да получиш това в Къщата — каза пощенският сокол, а гласът му отново се промени. Този път приличаше на женски. По тона на гласа и изражението върху лицето на Сам, Лираел се досети, че това е сестра му, Елимер. — Татко и мама все още са в Анселстиер. Там има много по-големи проблеми, отколкото се опасяваха. Королини определено е под влиянието на някой от Старото кралство, а неговата партия „Наша страна“ придобива по-голямо влияние в парламента. Все повече бежанци се изтеглят по-близо до Стената. Освен това се съобщава за мъртви създания по цялото протежение на западното крайбрежие на Ратерлин. Ще призова специалните отряди и ще се отправя на юг с тях и гвардията до две седмици, за да опитам да предотвратя всякакви прекосявания. Не знам къде си, но татко казва, че е много важно да намериш Никълъс Сейър и незабавно да го прибереш в Анселстиер, тъй като Королини твърди, че сме го отвлекли, за да го използваме като заложник и да окажем натиск върху главния министър. Мама ти изпраща своята обич. Надявам се да направиш нещо наистина полезно този път…
Гласът ненадейно замлъкна, тъй като беше изчерпал възможностите на твърде малкия мозък на пощенския сокол. Птицата нададе пищящ звук и започна да пощи перата си.