Лираел беше виждала част от Библиотеката по време на екскурзиите, провеждани със строги придружители, заедно с останалите си връстници. Винаги беше копняла да влезе през вратите, покрай които минаваха, и да прекрачи преградите от червено въже, които обозначаваха коридорите или тунелите, през които можеха да минават само библиотекарите.
— Защо искаш да работиш там? — попита Санар.
— Ин-интересно е — заекна Лираел, защото не беше сигурна как да отговори. Не й се щеше да признава, че Библиотеката ще бъде най-подходящото място, където да се скрие от останалите Клеър. А в дъното на съзнанието си още не беше забравила, че там би могла да открие някакво заклинание, с което безболезнено да сложи край на живота си. Не сега, разбира се, след като знаеше, че е възможно зрението да се появи. Но по-късно, ако продължаваше да расте без зрението и я обземеше мрачно отчаяние, както се бе случило по-рано същия ден.
— Интересно е — отвърна Санар. — Но в Библиотеката има и опасни неща и опасно знание. Това притеснява ли те?
— Не зная — каза откровено Лираел. — Това ще зависи от конкретния случай. Но много бих искала да работя там. — Тя замълча, а после добави с много тих глас: — Наистина искам да съм заета и да забравя за това, че нямам зрението.
Клеър обърнаха гръб на Лираел и се събраха в тесен кръг, който я изключваше, говорейки си шепнешком. Лираел ги гледаше тревожно, осъзнала, че в живота й ще се случи нещо много важно. Денят беше ужасен, но сега тя отново таеше надежда.
Клеър престанаха да шептят. Лираел ги погледна през водопада от коса, доволна, че скрива лицето й. Не желаеше те да виждат колко много иска да й позволят да работи.
— Тъй като днес имаш рожден ден — каза Санар, — и понеже смятаме, че така ще бъде най-добре, ние решихме да те назначим на работа там, където помоли, в Голямата библиотека. Трябва да се явиш там утре сутрин, пред Вансел, главната библиотекарка. Освен ако тя не реши, че поради някаква причина си неподходяща, ще бъдеш трети помощник-библиотекар.
— Благодаря ви — извика Лираел. Думите й прозвучаха дрезгаво, затова се наложи да ги каже отново. — Благодаря ви.
— Има още нещо — каза Санар, като дойде и застана толкова близо, че Лираел трябваше да погледне нагоре и да отвърне на погледа й. — Днес ти чу разговори, които не биваше да чуваш. Всъщност ти стана свидетел на среща, която не се е състояла. Стабилността на едно кралство е нещо деликатно, Лираел, и лесно се губи. Сабриел и Тъчстоун не биха говорили толкова охотно другаде, или пред различна аудитория.
— Няма да кажа никому нищо — каза Лираел. — Всъщност аз не говоря.
— Ти няма да помниш — каза Риел, която се бе приближила зад нея, и нежно освободи заклинанието, което държеше в готовност, свито в ръката й. Преди Лираел дори да успее да си помисли да му се противопостави, над главата й се спусна верига от символи на Хартата, която стегна слепоочията й.
— Поне не, докато не ти се наложи да си спомниш — продължи Риел. — Ще помниш всичко, което си правила днес, освен посещението на Сабриел и Тъчстоун. Този спомен ще изчезне, заменен от разходка из терасата и случайна среща с нас тук. Ти изглеждаше разтревожена, затова поговорихме за работа и за зрението. Ето как получи новия си пост, Лираел. Ще помниш това и нищо повече.
— Да — отвърна Лираел, а думите се отрониха от устата й толкова бавно, сякаш беше пияна или невероятно уморена. — Библиотеката. Утре трябва да се явя пред Вансел.
Глава шеста
Трети помощник-библиотекар
Главната библиотекарка имаше голям кабинет с дъбова ламперия и много дълго бюро, отрупано с книги, документи, както и голям месингов поднос, на който все още стоеше наполовина изядената и закуска. На бюрото имаше и дълъг меч със сребърно острие без ножница, чиято дръжка стоеше близо до ръката й.
Лираел застана пред бюрото с приведена глава, докато Вансел четеше писмото, което момичето беше донесло от Санар и Риел.
— Значи — каза библиотекарката, а Лираел се стресна от дълбокия й, заповеднически глас. — Искаш да бъдеш библиотекарка?
— Д-да — заекна Лираел.
— Но дали си подходяща? — Главната библиотекарка докосна дръжката на меча си и за миг Лираел си помисли, че Вансел ще го вземе и ще го размаха над главата си, за да провери дали ще я уплаши.