— За какво служи? — попита Лираел, изненадвайки малко Имши. Не бе проговаряла, откакто ги запознаха, и през цялото време стоеше там с коса, надвиснала над лицето си. Имши вече я бе отписала като едно от ексцентричните решения за назначение на главната, но може би още имаше надежда. Поне звучеше заинтригувана.
— Довежда помощ — отвърна тя. — Ако си на Старите етажи или някъде, където мислиш, че никой няма да чуе свирката ти, постави мишката на земята и изречи или нарисувай активиращия знак, който ще ти покажа след малко. Когато се активира, тя ще изтича до читалнята и ще задейства алармата.
Лираел кимна и отметна назад косата си, за да разгледа мишката по-внимателно, прокарвайки пръст по сребърния й гръб. Когато Имши започна да прелиства един указател със символи на Хартата, Лираел поклати глава и пъхна мишката в специалния джоб.
— Знам символа, благодаря — каза тя тихо. — Долових го в заклинанието.
— Така ли? — попита Имши отново изненадана. — Сигурно си добра. Аз едва успявам да запаля и свещ, или да стопля краката си на глетчера.
Но имаш зрението, помисли си Лираел. Ти си истинска Клеър.
— И така, имаш свирката и мишката — каза Имши, заемайки се отново със задълженията си. — Ето колана и ножницата, а сега ще проверя кой е най-острият кинжал. Оу! Струва ми се, че този ще свърши работа. Сега трябва да впишем номера в книгата и да се разпишеш за всичко получено.
Лираел закопча широкия кожен колан и нагласи ножницата около ханша и бедрото си. Кинжалът, който пъхна вътре, беше дълъг колкото ръката й до лакътя, с тънко, наточено острие. Беше стоманен, но посребрен, а по острието му имаше символи на Хартата. Лираел леко ги докосна с пръст, за да провери какво е тяхното предназначение. Те се затоплиха от допира й и тя разбра, че това са символи за разрушаване и разкриване, особено полезни срещу създания на Свободната магия. Бяха поставени там преди около двайсет години, заменяйки старите, които вече се бяха изтрили. Щяха да издържат още около десет години, тъй като не бяха поставени с особена сила или умение. Лираел си помисли, че може би тя самата би се справила по-добре, макар че не беше особено веща в правенето на магии върху неодушевени предмети.
Лираел вдигна очи от кинжала и видя, че Имши я чака нетърпеливо с перо в ръка, кръжейки около огромната главна книга с кожена подвързия, която беше прикрепена с верига към бюрото в предната част на гардеробната.
— Номерът — каза Имши. — На острието.
— О — каза Лираел. Наклони острието, докато символите на Хартата избледняха и тя успя да види голия метал, както и буквите и номера, гравирани по традиционния начин. — L 2713 — извика и пъхна кинжала в ножницата. Имши записа номера, отново потопи перото в мастилницата и го подаде на Лираел, за да се разпише.
Там, в главната книга, сред разграфените с червено мастило редове, стоеше името на Лираел, датата, нейната позиция като трети помощник-библиотекар, и списък на всички вещи, които беше получила, прилежно написани от Имши. Тя прочете списъка, но не се подписа.
— Тук пише ключ — каза предпазливо, като изправи перото, за да попречи на едно мастилено петно да капне върху хартията.
— О, ключът! — възкликна Имши. — Записах го, а после го забравих!
Отиде до един от шкафовете на стената, отвори го и започна да тършува вътре. Накрая извади широка сребърна гривна, покрита с изумруди, същата като тази, която носеше на китката си. Разкопча я и я надяна на дясната китка на Лираел.
— Ще се наложи да се върнеш при главната, за да пробуди заклинанието, което се крие вътре — обясни и показа на Лираел, че два от седемте изумруда в нейната гривна са покрити с ярки символи на Хартата. — След това, в зависимост от твоята работа и длъжност, то ще отвори всички нужни врати.
— Благодаря — каза кратко Лираел. Усещаше заклинанието в гривната, символите на Хартата скрити надълбоко в метала, в очакване да се влеят в изумрудите. Всъщност имаше седем заклинания, разбра тя, по едно за всеки изумруд. Ала не знаеше как могат да излязат на повърхността и да започнат да действат. Тази магия не беше по силите й.
Знанието не я споходи и десет минути по-късно, когато Вансел хвана китката й и бързо направи едно заклинание, което нито беше изречено, нито се отличаваше с видими символи, били те написани или нарисувани. Независимо какво представляваше, то освети само един изумруд, оставяйки останалите шест тъмни. Това, по думите на Вансел, стигаше, за да отвори общите врати, което бе повече от достатъчно за един Трети помощник-библиотекар.
На Лираел й бяха нужни три месеца, за да разбере как да пробуди останалите четири заклинания в гривната си, макар че тайната на шестото й седмото остана неразкрита за нея. Ала тя не ги направи веднага, а изчака още един месец, за да създаде илюзия за общоприетия вид на гривната, която щеше да я покрие и да скрие блясъка на допълнителните изумруди.