Любопитството беше главната причина, поради която се зае да разгадае основните заклинания. Първоначално не възнамеряваше да ги пробужда, и смяташе да подходи към своето откритие като към чисто интелектуално занимание. Но имаше толкова много интересни врати, капандури, порти, решетки и ключалки, че не можеше да не се запита какво се крие зад тях. След като заклинанията в гривната бяха задействани, за нея се оказа много трудно да не реши да ги използва.
Ежедневната й работа също я въвеждаше в изкушения. Въпреки че привиденията на Хартата вършеха голяма част от физическата работа, като пренасяха материалите до и от главната читалня и личните кабинети на учените, всички проверки, регистрирания и описвания в каталога се извършваха от хора. Предимно от младшите библиотекари. Имаше и много специални или опасни екземпляри, които трябваше да бъдат пренасяни лично, или дори от големи групи въоръжени библиотекари. Не че се налагаше Лираел да участва в някоя от тези вълнуващи експедиции до Старите етажи. И това нямаше да се случи, докато не получеше червената жилетка на Втори помощник, което обикновено отнемаше поне три години.
Ала по време на обичайните си задължения, тя често минаваше покрай интересни на вид коридори, преградени с червено въже, или врати, които я подмамваха, като едва ли не й говореха: „Как е възможно да минаваш покрай мен всеки ден и да не поискаш да влезеш вътре?“
Всички врати, представляващи дори най-малък интерес, без изключение бяха заключени, извън възможностите на първоначалното заклинание за отключване и единствения светещ изумруд върху гривната на Лираел.
Освен липсата на достъп до интересните отдели, голямата библиотека отговори на надеждите на Лираел. Предоставиха й малък личен кабинет. Широк малко повече от разперените й ръце, той съдържаше само едно тясно бюро, стол и няколко лавици. Но все пак беше убежище, място, на което можеше да остане сама, далече от досадната леля Кирит. Кабинетът беше предназначен за тихи учебни занимания — в случая на Лираел това бяха общоприетите текстове на начинаещия библиотекар: „Правилник на библиотекаря“, „Основи на библиографията“ и „Голямата жълта книга: прости заклинания за трети помощник-библиотекари“. Беше й отнело едва месец да научи всичко необходимо от тези томове.
Затова тя „заемаше“ всяка книга, до която можеше да се добере, като „Черната книга по библиомантия“, небрежно пропусната от списъка с книги за връщане от един помощник-библиотекар. Освен това прекарваше много време в изучаване на заклинанията по гривната си, като бавно се ориентираше сред сложната верига от символи на Хартата, за да открие активиращите.
В началото Лираел бе водена от любопитство, и от чувството на удовлетворение, което получаваше при разгадаването на някоя магия, която не беше по силите й. Ала постепенно тя осъзна, че усвояването на Магията на Хартата й харесва само по себе си. И когато научаваше някои символи и ги свързваше в заклинания, напълно забравяше за проблемите си и това, че не притежава зрението.
Учейки се да бъде истински Маг на Хартата, тя си намираше занимание, когато всички останали библиотекарки или съквартирантки от младежкото отделение бяха ангажирани в социални дейности.
В началото другите библиотекарки, и най-вече дузината трети помощници, бяха опитали да се сприятелят с Лираел; Ала всички те бяха по-големи от нея, и до една притежаваха зрението. Лираел чувстваше, че няма за какво да говори или да споделя с тях, затова запазваше мълчание, скрита зад косата си. След време те престанаха да я канят при тях на масата за обяд, или да изиграят някоя игра на табор следобед, или пък да одумват шефовете си на чаша ароматно вино вечер.
Така че Лираел за пореден път се оказваше сама сред компания. Казваше си, че го предпочита, но не можеше да отрече болката в сърцето си, когато видеше засмени групи от млади Клеър, разговарящи с такава лекота и щастливи от своето приятелство.
Положението се влошаваше, когато цели групи биваха призовавани да се присъединят към Деветдневната стража, което се случваше все по-често по време на първите няколко работни месеци на Лираел. Обикновено Лираел подреждаше книги в читалнята, или пишеше в един от регистрите, когато влизаше някой пратеник на Стражата, понесъл символите от слонова кост, призоваващи техния получател в обсерваторията. Понякога цели дузини от Клеър, намиращи се в огромната куполовидна читалня, получаваха такъв символ. Те се усмихваха, проклинаха, гримасничеха, или го приемаха стоически; после наставаше трескаво оживление, когато всички спираха работа, издърпваха столовете си, заключваха книгите и документите в чекмеджетата на бюрата си, или ги връщаха на рафтовете или подреждаха масите, преди да се изнесат вкупом през вратата.