В началото Лираел се изненадваше, че призовават толкова много, а тя бе още по-изненадана, когато някои от тях се връщаха едва часове или дни по-късно, вместо обичайните девет дни, които даваха името на Стражата. Първоначално мислеше, че това е някаква особеност на библиотекарките, че призовават толкова много наведнъж и при това не за целия срок. Ала не й се щеше да пита когото и да било, затова измина известно време, преди да получи някакъв отговор, когато дочу разговора на две втори помощник-библиотекарки в книговезницата.
— Много е добре да имаме деветдесет и осем. Но да се впускаме в сто деветдесет и шест или до вчерашните седемстотин осемдесет и четири е съвсем нелепо — каза едната от вторите помощници. — Имам предвид, че всички се побрахме в обсерваторията, но сега се говори за хиляда петстотин шейсет и осем! Това ще рече почти всички, струва ми се. А и да увеличаваме числеността на Стражата не означава, че тя ще работи по-добре от обичайната четиридесет и девета. Не виждам никаква разлика.
— Аз самата не възразявам — отвърна другата втора помощница, докато внимателно поставяше лепило върху подвързията на една книга със счупена основа. — Това ще внесе промяна и поне приключва по-бързо, когато Стражата е по-голяма. Но е отегчително, когато се опитваме да се фокусираме на място, където не виждаме нищо. Защо ръководството просто не си признае, че никой не е в състояние да види нищо около онова глупаво езеро и не оставят нещата дотам?
— Защото не е толкова просто — прекъсна я строгият глас на една заместник-библиотекарка, която се спусна върху им като огромна бяла котка, нападнала две тлъсти мишки. — Всички възможни бъдещи събития са свързани. Това, че не можем да видим къде започват те, е съществен проблем. Би трябвало да го знаете, както знаете, че не бива да говорите за делата на Стражата!
Последното изречение беше придружено с общ оглед на стаята. Но Лираел, въпреки че беше наполовина скрита зад една огромна преса, усети, че погледът е насочен най-вече към нея. В крайна сметка, всички останали в стаята бяха истински Клеър и можеха да бъдат избирани за членове на Деветдневната стража.
Бузите й пламнаха от смущение и срам, докато полагаше всички усилия да завърти огромните бронзови дръжки на апарата, усилвайки натиска. Разговорите наоколо постепенно се подновиха, но тя не им обърна внимание, изцяло съсредоточена върху задачата си.
Ала именно в този миг Лираел реши да пробуди спящата магия в гривната си и да използва заклинанието, което беше направила, за да скрие блясъка на останалите изумруди.
Може би нямаше да може да стане част от Стражата в обсерваторията, но щеше да изследва Библиотеката.
Глава седма
Овъд вратите на слънцето и луната
Дори след като пробуди допълнителните заклинания в гривната си, Лираел установи, че й е трудно да изследва областите, които доскоро бяха затворени за нея. Винаги имаше твърде много работа или твърде много библиотекарки. След първите два мига на сърцебиене, когато почти я разкриха пред една забранена врата, Лираел реши да отложи своето проучване докато наоколо останат по-малко хора, или когато по-лесно можеше да избяга от работа.
Първата й реална възможност се появи след близо пет месеца, откакто беше облякла жълтата жилетка на трети помощник. Намираше се в читалнята и разпределяше книгите, които да бъдат върнати от привиденията, струпани около нея, чиито призрачни, покрити с магия на Хартата ръце бяха единствената видима част от загърнатите им тела. Това бяха съвсем прости привидения, без никакви по-възвишени функции, но те обожаваха работата си. И Лираел ги харесваше, защото не искаха от нея да говори и не й задаваха въпроси. Тя просто даваше съответните книги на точното привидение и то ги отнасяше в своя участък и на подходящата лавица или хранилище.
Лираел беше особено добра в това да познава кое привидение какво е, ценно умение, тъй като бродираните знаци върху техните роби с качулки често се скриваха от прахта или се късаха и ставаха неразгадаеми. Те нямаха официални имена, само описания на своите отговорности. Но повечето от тях имаха прякори, например Тад, който отговаряше за историите за пътешественици, А-Д, или Стоуни, който се грижеше за геоложката колекция.