После си спомняше думите на Филрис и бързо се връщаше в кабинета си, за да работи върху своето кучешко привидение; или отиваше при последния бестиарий, който беше открила, за да провери дали в него има описание на същество с вид на жена, с очи от сребрист огън и нокти на богомолка, творение на Свободната магия, злобата и ужасния глад.
Понякога се стряскаше посред нощ, а кошмарът от отварящата се врата избледняваше бавно с мъчителното й пробуждане. Тя би проверявала вратата и по-често, но след деня на Стражата на хиляда петстотин и шейсетте, главната библиотекарка беше наредила всички библиотекари да влизат в Старите етажи само по двойки, така че беше по-трудно да се промъкваш дотам и обратно. Стражата не бе видяла нищо съществено, чу Лираел, но Клеър очевидно се тревожеха от нещо, намиращо се близо до дома им. Библиотеката не беше единственото отделение, което вземаше предпазни мерки: из Глетчера и мостовете патрулираха допълнителни отряди от разузнавачи, екипите от парното отделение също работеха по двама и много вътрешни врати и коридори бяха затворени и заключени за пръв път от Реставрацията.
Лираел провери вратата към стаята с цветната градина четиридесет и два пъти за седемдесет и три дни, преди да открие бестиарий, в който се упоменаваше какво е съществото. През онези десет дни на тревоги, учение и подготовка, тя беше претърсила единадесет бестиария и бе извършила по-голямата част от предварителната работа, необходима за създаването на кучешко привидение.
Всъщност именно кучешкото привидение бе обсебило съзнанието й, когато най-сетне откри данните за чудовището. Мислеше си кога ще може да направи следващите заклинания, дори докато ръцете й отваряха малката книга с червена подвързия, озаглавена просто „Същества от Нейджи“. Прелиствайки страниците без особени очаквания, погледът й бе привлечен от една гравюра, която изобразяваше тъкмо това, което търсеше. Придружаващият текст поясняваше, че който и да е, или е бил този Нейджи, той или тя се е натъкнал на същия тип чудовище, което Лираел бе освободила от покрития със стъкло ковчег.
На ръст достига повече от този на висок мъж и по принцип приема формата на красива жена, въпреки че същността му е променлива. Стилкън често има огромни куки или щипци вместо ръце, които използва с лекота, за да хваща плячката си. Устата му обикновено изглежда като човешка, докато нея отвори, разкривайки двойни редове зъби, тесни и остри като игли. Тези зъби могат да бъдат от ярко сребро или черни като нощта. Очите на стилкън също са сребърни и горят със странен огън.
Лираел потръпна, докато четеше това описание, като караше веригата, която придържаше книгата към лавицата, да трака и дрънчи. Тя бързо се огледа наоколо, за да провери дали някой беше чул, за да дойде да погледне между лавиците. Ала нямаше никакъв звук, освен собственото й дишане. Тази стая се използваше рядко, подслонила колекция от мрачни лични спомени. Лираел беше дошла тук, само защото „Същества от Нейджи“ беше отбелязана в показалеца в читалнята като някакъв вид бестиарий.
Успокоявайки ръцете си, тя продължи да чете, а думите достигаха само до известна част от съзнанието й. Останалата част се бореше с факта, че след като вече разполагаше със знанието, което търсеше, трябваше да се изправи срещу стилкън и да го унищожи.
Стилкън е дух на Свободната магия, така че не може да бъде увреден от земни материи, например обикновена стомана. Нито може да бъде докоснат от човешка плът, защото материята, от която е съставен, застрашава живота. Стилкън не може да бъде унищожен, освен чрез Свободна магия в ръцете на магьосник, по-силен от него самия.
Лираел преустанови четенето, преглътна нервно и отново се върна на последния ред. „Не може да бъде унищожен, освен чрез Свободна магия“, четеше тя отново и отново. Ала тя не умееше да прави никакви Свободни магии. Това не беше позволено. Свободната магия беше твърде опасна.
Неспособна да мисли за това какво би могла да стори, Лираел продължи да чете — и въздъхна дълго и облекчено, докато книгата продължаваше.
Само че, докато унищожението е по силите само на Свободната магия, стилкън може да бъде възпрян чрез магия на Хартата и затворен в съд или структура, например бутилка от метал или декоративен кристал (обикновено стъкло, което е твърде чупливо от съображения за сигурност), или в пресъхнал кладенец, покрит с камъни.
Аз самият съм опитвал да го сторя, използвайки заклинанията, които изброявам по-долу. Но ви предупреждавам, че тези заклинания са особено силни и заимстват от не по-малко от три от главните символи на Хартата. Само един голям специалист — какъвто аз не съм — би се осмелил да ги използва без помощта на омагьосан меч или пръчка от самодивско дърво, заредена с първия цикъл от седемте символа за обуздаване на стихиите, както и втория цикъл, а всички те трябва да се свържат с главния символ…