Лираел отново преглътна, а гърлото внезапно я заболя. Системата от знаци, която Нейджи използваше, се отнасяше до същия главен символ, който я бе изгорил. Още по-лошо, тя не знаеше втория цикъл от символи за възпиране на огъня и въздуха и нямаше представа как всички те биха могли да се поставят върху меч или пръчка от самодивско дърво. Дори не знаеше къде би могла да открие самодивско дърво, ако става на въпрос.
Бавно затвори книгата и я постави обратно на лавицата, като внимаваше да не издрънчи с веригата. Част от нея беше разочарована. След като най-сетне откри що за същество беше онова, се налагаше да открие още. Друга част от нея изпитваше облекчение, че няма да й се наложи да се сблъсква със стилкън. Поне засега.
Щеше да има време най-напред да създаде кучешкото привидение. Поне тогава щеше да има нещо… някого, с когото да разговаря за всичко това. Дори и да не може да й отговаря или помага.
Глава десета
Денят на кучето
Последното заклинание за създаването на кучешкото привидение изискваше четири часа, за да бъде направено, затова Лираел трябваше да изчака друга възможност, когато повечето библиотекари щяха да отсъстват. Ако я прекъснеха по време на заклинанието, целият й труд от изминалите месеци щеше да отиде на вятъра, а деликатно свързаната мрежа от заклинания на Хартата щеше да се разпадне на съставните си части, вместо да бъде свързана от последното.
Възможността се появи по-скоро, отколкото Лираел бе очаквала, защото каквото и да се опитваха да видят Клеър, очевидно то все още им убягваше. Тя чу останалите библиотекарки да си шушукат за нуждите на обсерваторията и й стана ясно, че Деветдневната стража отново увеличаваше своята продължителност, започвайки с деветдесет и осем. Този път, както при всеки нов пост, беше призована по-голяма Стража, а Лираел внимателно следеше часа, изписан върху повиквателните, и отбелязваше кога се завръщат Клеър. Когато призоваха пълния състав на Стражата от хиляда петстотин шейсет и осем — сред силен тътен, огласящ Читалнята, — тя прецени, че разполага с поне шест часа. Достатъчно време, за да довърши своето привидение.
В кабинета й кучешката статуетка стоеше кротко, наблюдавайки приготовленията на Лираел от плота на бюрото й. Лираел започна да й говори, докато заключи вратата със заклинание, понеже не заемаше достатъчно висок пост, та да има право на ключ или решетка.
— Това е, кученце — каза тя весело, протягайки ръка да погали каменната кучешка муцунка с един пръст. Звукът от собствения й глас я изненада, не заради дрезгавината, която не бе изчезнала от възпаленото й гърло, а защото звучеше странно и непознато. Тогава осъзна, че не е говорила от два дни. Останалите библиотекарки отдавна се бяха примирили с нейната мълчаливост, а наскоро не я бяха натоварвали с никакви разговори, изискващи нещо повече от кимане с глава, поклащане на глава или просто незабавно изпълнение на поставена задача.
Началната форма на нейното кучешко привидение беше под бюрото й, скрита под надиплен плат. Лираел бръкна отдолу, махна плата, и внимателно измъкна рамката, която бе построила, за да започне заклинанието. Прокара ръце по нея, усещайки топлината на символите на Хартата, които лениво се носеха по усуканите сребърни нишки, образуващи формата на куче. Това беше малко куче, високо около тридесет сантиметра, а размерите му се ограничаваха от количеството сребърен тел, който Лираел лесно можеше да намери. Освен това, тя си мислеше, че би било разумно да създаде малко кучешко привидение, вместо голямо. Нуждаеше се от подходящ приятел, а не от куче, толкова голямо, че да й бъде пазач.
Освен рамката от сребърен тел, кучето имаше две очи, направени от черни кехлибарени копчета и нос от черен филц, всички вече пропити от символите на Хартата. Имаше си и опашка, направена от сплетена кучешка козина, която тя тайно бе отрязала от няколко от приходящите кучета в Долната трапезария. Опашката вече беше покрита със символи на Хартата, които определяха необходимите предпоставки за създаване на куче.
Последната част от заклинанието изискваше Лираел да пъхне ръка в Хартата и да измъкне няколко хиляди символа, като ги остави да потекат през нея към скелето от сребърен тел. Символи, които подробно описваха куче и символи, които щяха да му вдъхнат някакво подобие на живот, макар и не истинско.