Кучето се надигна откъм цветята, за да я посрещне, когато тя се отправи към изхода. В устата си държеше ножницата на Възпиращия и не я пусна, докато Лираел прибираше меча.
— Успях — каза Лираел. — Възпрях стилкън.
— Мф, мф, мф — каза кучето, подскачайки на задните си крака. После внимателно положи меча на земята и продължи: — Да, господарке. Знаех, че ще успеете. Със сигурност.
— Нима? — Лираел погледна ръцете си, които започваха да треперят. След това цялото й тяло се разтрепери и се наложи да седне, докато спре. Тя почти не забелязваше топлото туловище на кучето зад гърба си, нито окуражителното близане по ухото й.
— Аз ще върна меча — предложи кучето, когато Лираел най-сетне престана да трепери. — Стой тук, докато се върна. Няма да се бавя. Ще бъдеш в безопасност.
Лираел кимна, тъй като не можеше да говори. Потупа кучето по главата и легна върху цветята, оставяйки аромата им да се понесе над главата й, усещайки меките цветчета по бузите си. Дишането й се забави и стана по-равномерно, очите й бавно примигнаха веднъж, два пъти и после се затвориха.
Кучето изчака, докато се увери, че Лираел спи. После излая само веднъж. От устата му се появи символ на Хартата и закръжи във въздуха над спящото момиче. Кучето наклони глава и го погледна с обиграното си око. Доволно, то стисна меча със здравите си челюсти и заприпка нататък, към главната спирала.
Когато Лираел се събуди, беше сутрин, или поне светлината в пещерата бе ярка. За миг остана с впечатлението, че над главата й има символ на Хартата, но очевидно това беше само сън, защото там нямаше нищо, когато тя се събуди напълно и седна.
Чувстваше се много скована и изпитваше болка, но не беше по-зле, отколкото обикновено се чувстваше след някой от ежегодните изпити с меч и лък. Жилетката й бе непоправимо повредена, но тя имаше резервни и изглежда нямаше други физически признаци за битката й със стилкън. Нищо, което би наложило пътуване до болницата. Болницата… Филрис. Лираел се натъжи за миг, задето нямаше да може да разкаже на своята прапрапрабаба как все пак е победила стилкън.
Филрис също щеше да хареса Падналото куче, помисли си Лираел, поглеждайки към мястото, където то спеше край нея. Беше се свило на кълбо, опашката му бе плътно омотана около задните крака, и стигаше почти до муцуната. Похъркваше леко и от време на време помръдваше, сякаш сънуваше, че гони зайци.
Лираел се канеше да събуди кучето, когато усети, че книгата се забива в тялото й. На светлината тя разбра, че не е подвързана с козина или кожа, а имаше нещо като гъсто оплетена подвързия над тежките корици, нещо, което наистина бе много странно.
Тя я взе и я разгърна на титулната страница, но още преди да е прочела и първата дума, разбра, че това е могъща книга. Всяка частица от нея беше пропита с магия на Хартата. Имаше символи по хартията, символи в мастилото, символи в шева на основата й.
Титулната страница гласеше просто „В лъвска кожа“. Лираел я прелисти, надявайки се да открие съдържание, но попадна направо на първа глава. Започна да я чете, но шрифтът внезапно се премрежи и затрептя. Тя примигна, потърка очи, но когато отново ги отвори, на страницата пишеше „Предговор“, макар да беше сигурна, че няма как да се е прелистила. Обърна я и отново се появи титулната страница.
Лираел се намръщи и прелисти нататък. Отново прочете „Предговор“. Преди да се е сменил, тя зачете.
Създаването на кожи на Хартата позволява на Мага да приеме нещо повече от обикновеното подобие на животно или растение. Правилно изработената кожа на Хартата, носена по съответния начин, придава на Мага действителната желана форма, с всички нейни особености, възприятия, ограничения и предимства. Тази книга представлява теоретичен преглед на изкуството за създаване на кожи на Хартата; практически наръчник за начинаещия носител на кожи; и компендиум на всички кожи на Хартата, в това число тези на лъва, коня, на подскачащата крастава жаба, сивия гълъб, сребристия ясен, както и други полезни форми. При положение, че се следва с упоритост и дисциплина, курсът на обучение, поместен тук, ще въоръжи съзнателния Маг със знанието, необходимо му за създаване на неговата първа кожа на Хартата в рамките на три до четири години.
— Полезна е тази книга — каза току-що събудилото се куче, прекъсвайки четенето на Лираел, пъхайки муцуната си между страниците, очевидно желаейки сутрешно чесане между ушите.
— Много — съгласи се Лираел, безуспешно опитвайки се да продължи да чете през муцуната на кучето. — Очевидно, ако следвам курса на обучение в нея, ще успея да приема друга форма след три или четири години.