Разбирам, че армията се е свързала с баща ти и той идва да те прибере у дома, затова няма да завършиш срока. Предполагам, че и аз самият няма да завърша, защото вече имам място в „Съндър“. Без теб няма да бъде същото, както и без горкия Хари Бенлет. Дори и без Кохрейн. На следващата сутрин го намерили на пет мили разстояние, бърборел несвързано и се пенел, и предполагам, че вече са го затворили в Специализираната болница „Смитуен“. Естествено, трябваше да го направят още преди години.
Всъщност мислех си, че бих могъл да ти погостувам в твоето мистериозно Старо кралство, преди да постъпя в колежа следващата пролет. Признавам, че научният ми интерес бе изострен от онези видимо одушевени трупове и твоята демонстрация на незнайно какви умения. Сигурен съм, че го възприемаш като магия, но предполагам, че всичко това може да бъде обяснено чрез правилно прилагане на научни методи. Надявам се, че ще успея аз да бъда този, който ще го направи. Теорията за сюрреалността на Сейър. Или Законът на Сейър за обяснение на магическите явления.
В болницата е много досадно, особено когато съквартирантът ти не може да води разговор. Така че ще се наложи да ме извиниш, задето се разприказвах. Докъде бях стигнал? О, да, експериментите в Старото кралство. Предполагам, че никой досега не е извършвал научни изследвания заради армията. Ще повярваш ли, че вчера тук бяха цял генерал и двама капитани, които искаха да подпиша Акта за официални тайни и декларация, че никога няма да говоря или да пиша за неотдавнашните странни събития по Границата? Забравиха да споменат езика на жестовете, така че предполагам, че ще информирам някой глух журналист, когато се върна.
Няма, разбира се. Поне не докато не намеря нещо по-добро, което да разкажа на света — някое наистина велико откритие.
Офицерите искаха и ти да подпишеш, но тъй като не беше в добро настроение, просто чакаха и се скараха помежду си. Тогава им казах, че ти дори не си жител на Анселстиер, а те се замислиха и проведоха голяма дискусия отвън с лейтенанта, отговарящ за охраната. Нещо ми подсказва, че дясната ръка не знае какво прави лявата, тъй като те бяха от Правни въпроси в Корвиър, а момчетата отвън са от Граничното разузнаване. С интерес установих, че последните изповядват твоята религия и на челата си носят знака на кастата, или каквото и да е там. Бързам да добавя, че социологията съвсем не попада в моята сфера на интерес.
Сега трябва да вървя. Възрастните ми родители са пратили някакъв личен заместник-секретар на главния секретар и шамбелан отличните доверени слуги, който да ме вземе и да ме заведе у дома в Амбърн Корт. Очевидно баща ми е твърде ангажиран с онзи проблем с бежанците от Юга, въпросите в Камарата и всякакви подобни неща, а чичо Едуард както обикновено има нужда от неговата бръщолевеща подкрепа. Мама вероятно е имала благотворителна вечеря или нещо също толкова поглъщащо интереса. Скоро ще ти пиша, за да се уточним за визитата ми. Предполагам, че до два, максимум три месеца ще съм подготвил всичко.
Горе главата!
Сам сгъна писмото с усмивка. Поне Ник се бе отървал без осезаеми увреждания от онази ужасна нощ и бе запазил чувството си за хумор. Типично за него, мъртвите само бяха разпалили научния му интерес, вместо много по-разумния страх.
— Всичко наред ли е? — попита Тъчстоун, който го чакаше търпеливо. Поне половината наблюдатели бяха загубили интерес към тях, видя Сам, оттегляйки се надолу по коридора и извън полезрението му, където можеха да разговарят.
— Татко — каза Сам, — донесъл ли си ми дрехи? Тези от училище сигурно са били съсипани.
— Дамед, чантата, ако обичаш — каза Тъчстоун. — Всички останали да излязат.
Подобно на две стада овце, имащи проблеми с общуването, хората, останали в отделението, опитаха да излязат, докато онези в коридора опитаха да им помогнат, но всъщност усложниха положението. В крайна сметка всички напуснаха стаята, с изключение на Дамед — главният телохранител на Тъчстоун, дребен и слаб човечец, който се движеше обезпокояващо бързо. Дамед му подаде един малък куфар, преди да излезе, затваряйки вратата след себе си.
В куфара имаше дрехи от Анселстиер, осигурени — подобно на тези на Тъчстоун и охраната му — от консулството на Бейн в Старото кралство.
— Засега облечи тези — каза баща му. — На Границата ще се преоблечем отново с приемливи дрехи.
— Бронирана ризница и шлем, ботуши и меч — каза Самет, дърпайки болничната пижама над главата си.