По време на чая за рождения си ден в общото помещение на младежката библиотека, неофициална стая, която обикновено биваше огласяна от много разговори и смях, Лираел успяваше само да казва „благодаря“ и да се усмихва, макар че усмивката й бе придружена от насълзените й очи. Те бяха много мили, нейните колежки библиотекарки, ала все пак продължаваха да бъдат преди всичко Клеър, а след това библиотекарки.
Последният подарък на Лираел беше от Падналото куче, което я дари с огромна целувка. Тъй като кучешките целувки очевидно се изразяваха в енергично облизване на лицето, Лираел с удоволствие съкрати благопожеланията, като подаде на Кучето останалата от рождения й ден торта.
— Това е единственото, което получавам — кучешка целувка — промърмори Лираел. Беше облякла повече от половината кожа на ледената видра, но въпреки това едва след десет минути можеше да последва приятеля си.
Лираел не знаеше, но имаше много хора, които биха искали да я целунат за рождения ден. Мнозина от младежите от охраната и търговците, които посещаваха редовно Клеър, гледаха на нея с все по-нарастващ интерес през годините. Ала тя им даде да разберат, че иска да остане сама. Освен това им правеше впечатление, че Лираел не говори дори и с онези Клеър, които бяха дежурни по кухня. Така че младите мъже просто я наблюдаваха, а по-романтичните от тях мечтаеха за деня, когато тя внезапно ще дойде при тях и ще ги покани горе. Другите Клеър понякога го правеха, но не и Лираел. Тя продължаваше да се храни сама, а мечтателите продължаваха да си мечтаят.
Самата Лираел рядко се замисляше върху факта, че на деветнайсет още не беше целувана. Знаеше всичко за секса на теория от задължителните часове в младежкото отделение и книгите в библиотеката. Ала беше много свенлива, за да доближи някой от посетителите, дори и тези, които редовно виждаше в Долната трапезария, а имаше твърде малко мъже Клеър.
Тя често дочуваше останалите млади библиотекарки да си говорят свободно за мъже, понякога дори с подробности. Ала тези връзки очевидно не бяха толкова важни за Клеър, колкото зрението и тяхната работа в обсерваторията, и Лираел се осланяше на техните стандарти. Зрението беше най-важно и то заемаше първо място. След като го получеше, можеше да помисли да постъпи така, както правеха останалите Клеър, и да си доведе мъж в Горната трапезария за вечеря, да се разходят в Ароматната градина, а може би после… да отидат в леглото й.
Всъщност Лираел дори не можеше да допусне, че някой мъж би се заинтересувал от нея в сравнение с една истинска Клеър. Както и с всичко останало, Лираел смяташе, че една истинска Клеър винаги ще е по-интересна и привлекателна от самата нея.
Дори и когато не беше на работа, тя поемаше по различен път от останалите млади Клеър. Когато те приключеха работа в четири следобед, повечето отиваха в младежкото отделение или в собствените си квартири, или в някоя от трапезариите или местата, където Клеър се събираха да се развличат, като Ароматната градина или Слънчевите стъпала.
Лираел винаги поемаше в противоположна посока, надолу към читалнята и в кабинета си, за да събуди Падналото куче. Когато я повишиха, й дадоха нов кабинет, и сега имаше по-голяма стая, разполагаща с малка баня, ведно с тоалетна, мивка, топла и студена вода.
След като събудеше Кучето и поставеше на място различните предмети, съборени по време на темпераментния им поздрав, двамата с него обикновено изчакваха до събранието на нощната стража, когато всички дежурни библиотекарки се събираха за кратко в главната читалня, за да получат задачите си. Избавили се по този начин от наблюдение, Лираел и Кучето се промъкваха по главната спирала, преминавайки към Старите етажи, където останалите библиотекарки рядко идваха.
През годините Лираел бе опознала добре Старите етажи и голяма част от техните опасности. Тя дори тайно бе помогнала на библиотекарките, без знанието им. Поне три от тях щяха да са мъртви, ако Лираел и Кучето не бяха се погрижили за няколко от неприятните същества, които по някакъв начин бяха влезли в библиотеката.
— Хайде! — каза Кучето, подавайки отново глава над дупката. Лираел бе облякла цялата кожа на видрата, но имаше някакво странно усещане в стомаха. Изглеждаше различно, но тя не можеше да разбере какво има. Обърна се, за да го погледне, и се претърколи на пода.