— Вратите се отвориха за теб; пътят се освети заради теб; местната стража не те унищожи — каза Кучето, пъхайки в разтворената ръка на Лираел своя студен и влажен нос. Погледна я многозначително и каза: — Каквото и да е онова върху масата, то сигурно е предназначено за теб. Затова аз ще седна тук долу. Или всъщност ще полегна. Събуди ме, когато дойде време да си вървим.
При тези думи Кучето се опъна удобно, прозя се, и се отпусна на килима. Разположило се удобно на една страна, то размаха опашка един-два пъти и после, както изглеждаше, заспа.
— О, Куче! — възкликна Лираел. — Не можеш да заспиш сега! Какво ще правя, ако се случи нещо лошо?
Кучето отвори едното си око и като помръдна едва-едва челюстта си, каза:
— Ще ме събудиш, естествено.
Лираел погледна спящото Куче, а после масата. Стилкън беше най-ужасното същество, което бе срещала в библиотеката. Но през последните няколко години беше попадала и на други опасни създания — свирепи чудовища, стари заклинания на Хартата, които са били разкрити или са станали непредсказуеми, механични капани, дори пропити с отрова подвързии на книги. Всичко това бяха обичайните опасности от живота на един библиотекар, но нито една от тях не беше като тази, пред която бе изправена сега. Каквито и да бяха онези предмети, те се охраняваха по-добре и с по-странна и силна магия, отколкото всичко останало, което Лираел беше виждала.
Магията, съсредоточена тук, беше и много стара, установи тя. Стените, подът, таванът, килимът, масата — дори въздухът в стаята — бяха пропити с наслоени символи на Хартата, някои от които поне на хиляда години. Усещаше как се движат навсякъде, как се смесват и променят. Когато затвори очи за миг, почувства стаята почти като камък на Хартата, източник на Магия на Хартата, а не просто място, в което бяха направени множество заклинания.
Ала това бе невъзможно, поне доколкото тя знаеше…
Внезапно замаяна от тази мисъл, Лираел отново отвори очи. Символите на Хартата се опираха в кожата й, сливаха се с дъха й, течаха в кръвта й. Сред тях течеше и Свободна магия. Кръглите като глави на глухарчета светлини се плъзгаха към нея като пипала, обвиваха се нежно около кръста й, и бавно я повличаха към масата.
Магията и светлините шеметно завъртяха главата й, сякаш се беше пробудила от последните мигове на съня. За миг Лираел се бори с това чувство, но то бе приятно, съвсем не заплашително. Остави спящото Куче да лежи и бавно тръгна напред, окъпана в светлина.
После внезапно се озова на масата, без спомен да е прекосявала разделящото ги пространство. Ръцете й бяха опрени върху хладната полирана повърхност. Както би могло да се очаква от един втори помощник-библиотекар, тя най-напред посегна към книгата, а пръстите й докоснаха сребърните пластини, които я държаха затворена, докато четеше гравираното със сребро заглавие на гърба й: „Книга за забравата и спомените“.
Лираел разтвори пластината, усещайки и върху нея Магията на Хартата, забелязала символите на Хартата, които се гонеха по сребърната повърхност и дълбоко в самия метал. Символи за възпиране и затваряне, изгаряне и унищожение.
Ала пластината се отвори, преди да разбере какви са те, и тя остана невредима. Внимателно отгърна корицата и титулната страница, а гладката, тънка хартия се прелисти с лекота. По страниците имаше символи на Хартата, поставени там при създаването на хартията. Имаше и Свободна магия, затворена и канализирана на място. Кориците и кожата на обложката бяха покрити с магия от двата вида, имаше ги дори в лепилото и шева на основата.
Ала най-много магия и сила имаше в шрифта. В миналото Лираел бе виждала подобни, ако не и по-могъщи книги, например „В лъвска кожа“. Човек никога не можеше истински да приключи с четенето на такава книга, защото съдържанието се променяше според нуждите, оригиналните хрумвания на създателя й, или в съответствие с фазите на луната или особеностите на времето. Някои книги дори имаха съдържание, което не може да се запомни, докато не отминат определени събития. Това беше проява на любезност от страна на създателя на книгата, защото за хората бе трудно да помнят някои неща ден след ден.
Светлините танцуваха около главата на Лираел, когато тя започна да чете, образувайки странни трептящи сенки по страницата. Тя прочете първата страница, после следващата, после по-следващата. Скоро бе свършила първата глава, тъй като през няколко минути протягаше ръка, за да прелисти страницата. Тежкото, сънливо дишане на Кучето зад гърба й като че беше в унисон с прелистването на страниците.