Все пак, писмото се беше запазило достатъчно, за да може да се досети, че Ник го моли за виза за Старото кралство, за себе си и един негов слуга. Възнамеряваше да прекоси Стената в средата на зимата и щеше да бъде благодарен, ако Сам го посрещне на граничния пункт.
Сам се развесели. Ник винаги успяваше да го разведри. Той веднага направи справка в алманаха си, за да провери на какво съответства средата на зимата в Анселстиер в Старото кралство. По принцип Старото кралство имаше цял сезон преднина пред Анселстиер, но се наблюдаваха някои странни вариации, които трябваше да се проверят внимателно в алманаха, особено около слънцестоенето и смяната на сезоните.
Навремето е било почти невъзможно човек да се снабди с алманаси за Старото кралство и Анселстиер като този на Сам, но преди десет години Сабриел бе заела своя на кралския печатар, който го бе променил, за да включи всички изписани на ръка коментари и бележки в полето от Сабриел и предишните Абхорсен. Това се оказа дълъг и труден процес. Крайният резултат беше много приятен в естетическо отношение, с ясен, леко вдлъбнат шрифт върху нова ленена хартия, но беше много скъп. Сабриел и Тъчстоун внимателно определяха кой да получи разрешение да си купи тези алманаси. Самет беше много горд, когато го удостоиха с такъв на дванадесетия му рожден ден.
За щастие в алманаха имаше точно съответствие на средата на зимата, а не просто някое уравнение, което да се реши, и което да изисква аспекти на луната и други наблюдения. На този ден в Анселстиер, в Старото кралство щеше да бъде Денят на корабите, в третата седмица от пролетта. Дотогава все още оставаха много седмици, но поне Сам имаше нещо положително, което да очаква.
След писмото на Ник, настроението му се подобри малко и той се разбираше по-добре с всички в двореца, с изключение на Елимер. Останалата част от зимата премина без някой от родителите му да се прибере у дома и без някакви особено силни бури или ужасния, сковаващ костите студ, който понякога нахлуваше от североизток, съпътстван от стада заблудили се китове, които иначе не влизаха в Серско море.
В климатично отношение зимата беше невероятно мека, ала в двора и града хората все още говореха за нея като за лоша. През този сезон из цялото Кралство бе имало повече неприятности, отколкото през всяка от последните десет зими, неприятности, каквито не бяха виждани от ранните дни на царуването на Тъчстоун. Пощенските ястреби непрекъснато летяха от и до Мюз Тауър, а госпожа Фини бе с кървясали очи и още по-раздразнителна от обичайното, тъй като нейните рожби, ястребите, бяха притиснати да отговорят на потребностите от комуникация. Много от съобщенията, които пренасяха ястребите, бяха доклади за мъртвите и за създания на Свободната магия. Голяма част от тях се оказаха фалшиви, но и много отговаряха на действителността, и всички те се нуждаеха от вниманието на Сабриел.
Имаше и друга новина, която обезпокои Сам. Едно писмо от баща му твърде много му напомняше за онзи ужасен ден на Границата, когато мъртвите южняци бяха нападнали отбора му по крикет и той се бе изправил срещу некроманта в смъртта.
Сам занесе писмото във втората по височина кула, за да го прочете внимателно и да го обмисли, докато Брел крачеше наоколо. Той прочете три пъти един конкретен пасаж:
Армията на Анселстиер, вероятно по нареждане на правителството, е позволила на група „доброволци“ от Юга да влязат в Старото кралство при един от старите Пресечни пунктове на Стената, в разрез с всички досегашни споразумения и здравия разум. Очевидно Королини е получил още подкрепа и това е изпробване на плана му да изпрати всички южняци в Кралството.
Сложих край на по-нататъшните прекосявания, доколкото мога, и подсилих охраната при Бархедрин. Но няма гаранция, че анселстиерците няма да изпратят още южняци отсам, макар че генерал Тиндъл каза, че няма да бърза да се подчинява на подобни заповеди и ще ни предупреди, ако може.
Така или иначе, повече от хиляда южняци вече са прекосили Стената, и имат поне четири дни преднина пред нас. Очевидно са били посрещнати от „местни гидове“, но тъй като на Граничното разузнаване не му е било позволено да придружи бежанците, не зная дали те изобщо са били истински хора.
Ние, разбира се, ще преследваме целите си, но във всичко това има нещо, което не ми харесва. Сигурен съм, че поне един магьосник на Свободната магия действа от нашата страна на Стената, а Пресечният пункт, който южняците са използвали, се намира близо до мястото, където ви устроиха засада, Самет.