— Защо? — попита Сам. — Имам предвид, с каква цел? Северен Анселстиер бездруго не е пренаселен.
— Не съм сигурен — отвърна Тъчстоун. — Причините, които изтъкват в Анселстиер, са популистки брътвежи, които да угодят на селяните. Но трябва да има друга причина, поради която някой оттук ги снабдява със злато — достатъчно злато, за да си купят дванайсетте места в парламента, които са си избрали. Опасявам се, че причината може да има нещо общо с факта, че не успяхме да открием повече от двайсетина от хилядата души, които бяха изпратени тук преди месец, и нито един от тези двайсет не беше жив. Останалите просто изчезнаха…
— Как е възможно толкова много хора да изчезнат? Та нали трябва да оставят някакви следи — прекъсна го Елимер. — Може би трябва да отида…
— Не. — Тъчстоун се усмихна, развеселен от очевидната увереност на дъщеря му, че може да се справи по-добре от него, когато става дума за издирване на нещо. Усмивката му изчезна, когато продължи: — Не е толкова просто, колкото изглежда, Елимер. Има намесена магия. Според майка ти ще ги открием, когато най-малко го искаме, и по това време те няма да са живи.
— Това е същността на проблема — каза сериозно Сабриел. — Преди да продължим да го обсъждаме, мисля че трябва да вземем допълнителни мерки против подслушване. Тъчстоун?
Тъчстоун кимна и се изправи. Измъкна единия от мечовете си и се концентрира за миг. Символите на Хартата по острието започнаха да светят и да се движат, докато цялото острие се обви в златиста светлина. Тъчстоун изправи меча и символите се прехвърлиха върху най-близкия Велик камък, и плъзнаха върху него като втечнен огън.
Известно време не се случваше нищо. След това други символи уловиха светлината и златистите пламъци обгърнаха целия Камък, бушувайки като мълния, уловена в стихията си. Символите се прехвърлиха върху следващия Камък, докато и той светна, след това към следващия, и накрая и шестте Велики камъка лумнаха, а във всички посоки се стрелнаха потоци от символи на Хартата, които образуваха плетеница от светлина, подобно на купол, покрил двете баржи.
Поглеждайки встрани, Сам видя, че златистият огън е обхванал и водата, образувайки безумен лабиринт от символи, които покриваха пода на хранилището. Сега четиримата бяха напълно затворени зад магическа бариера, която се поддържаше от силата на Великите камъни. Щеше му се да попита как е направено заклинанието и да се поинтересува от неговата същност, но майка му вече говореше.
— Сега можем да говорим, без да се страхуваме, че ни подслушват чрез хорски уши или други средства — каза Сабриел. Хвана ръката на Сам, после тази на Елимер, като ги стискаше силно и те усетиха мазолите по пръстите и дланите й, резултат от дългите години работа с меча и звънците.
— Двамата с баща ви сме сигурни, че южняците са били преведени през Стената, за да бъдат убити — убити от некромант, използвал телата им да подслонят мъртви духове, които му дължат вярност. Единствено чрез заклинанията на Свободната магия можем да си обясним как телата и всички останали следи са изчезнали, без да бъдат видени от нашите патрули или от зрението на Клеър.
— Но аз си мислех, че Клеър могат да виждат всичко — каза Елимер. — Имам предвид, че те често объркват времето, но въпреки това виждат. Не е ли така?
— През последните четири-пет години Клеър разбраха, че зрението им е замъглено, и вероятно винаги е било такова, в района на източното крайбрежие на Червеното езеро и Маунт Абед — каза мрачно Тъчстоун. — Обширен район, който неслучайно е извън обсега на нашето кралско законодателство. Там има някаква сила, която се противопоставя както на Клеър, така и на нашата власт, като блокира тяхното зрение и разрушава Камъните на Хартата, които поставих.
— Ами не трябва ли да повикаме нашите специални отряди и гвардията и да ги изпратим там, за да решат проблема веднъж завинаги? — възмути се Елимер със същия тон, с който Сам си представяше, че е оглавявала отбора по хокей в колежа „Уайвърли“ в Анселстиер.
— Не знаем къде — и какво — е това — каза Сабриел. — Всеки път, когато се заемем наистина да претърсим района, за да открием източника на проблема, някъде другаде се случва нещо. Преди пет години си мислехме, че сме открили къде се корени проблемът, при битката в Робъл…