Някой почука на вратата. Сам не му обърна внимание. Ако беше слуга, щеше или да извика, или да си отиде. Ако беше Елимер, просто щеше да нахълта вътре.
Почукването се повтори, последва някакъв приглушен вик и Сам чу как някой пъха нещо под вратата, след това прозвуча шум от стъпки, които слязоха обратно по стълбите. На пода имаше сребърен поднос, върху който лежеше писмо с много опърпани краища. Съдейки по състоянието му, писмото сигурно беше от Анселстиер, а това означаваше, че е от Никълъс.
Сам въздъхна, сложи си белите памучни ръкавици и взе една пинсета. Получаването на писма от Ник винаги наподобяваше повече съдебно разследване, вместо обикновено четене. Той взе подноса, пренесе го върху пейката, където символите на Хартата бяха най-ярки, и започна да разделя хартията и да сглобява прогнилите късчета.
Половин час по-късно, когато часовникът в Сивата кула удари дванайсет пъти за полунощ, писмото беше сглобено достатъчно добре, за да може да се чете. Сам се наведе над него, а намръщената му гримаса се задълбочи, докато продължаваше да чете.
Скъпи Сам,
Благодаря, че ми изготви виза за Старото кралство. Не знам защо вашият консул в Бейн ми я издаде с такава неохота. Какъв късмет, че си принц, предполагам, и можеш да караш нещата да се случват. Нямах никакви проблеми от наша страна. Татко се обади на чичо Едуард, който задейства нужните връзки. На практика никой в Корвиър не знаеше, че е възможно да получиш разрешително да прекосиш Границата. Както и да е, предполагам, че това показва, че Анселстиер и Старото кралство не се различават особено. Всичко опира до това кого познаваш.
Във всеки случай, възнамерявам да потегля от Оуънгейт утре, и ако всички влакове се движат нормално, ще бъда в Бейн до събота и ще прекося Стената до 15-ти. Знам, че това е по-рано, отколкото се бяхме уговорили, така че няма да успееш да ме посрещнеш, но няма да пътувам сам. Наех гид — бивш разузнавач от пропускателния пункт, на който се натъкнах в Бейн. Всъщност натъкнах се в буквалния смисъл на думата. Той пресичаше улицата, за да избегне демонстрацията на онези хора от „Наша страна“, препъна се и едва не ме събори. Ала срещата ни беше съдбовна, тъй като той добре познава Старото кралство. Освен това потвърди наличието на нещо, за което бях чел — любопитно явление, наречено Капан за светкавици. Той го е виждал и със сигурност си заслужава да се проучи.
Затова смятам да отидем да погледнем този Капан за светкавици на път за вашата несъмнено очарователна столица Велизар. Впрочем моят гид съвсем не изглеждаше изненадан, че те познавам. Навярно той не се впечатлява от кралски особи, подобно на някои от нашите бивши съученици!
Както и да е, Капанът за светкавици очевидно е близо до някакъв град на име Едж, за който разбирам, че не е твърде отдалечен от прекия северен маршрут до теб. Само ако вярвахте в обикновените карти, а не в някакво псевдомистично отбелязване, съпътствано от празни листа хартия!
С нетърпение очаквам да те видя в естествената ти среда — почти толкова силно, колкото очаквам да изследвам странните аномалии на вашето Старо кралство. За него е писано изненадващо малко. Библиотеката в колежа разполага само с няколко стари и много суеверни текста, а тази в Радфорд — с малко повече. А и никога не го споменават във вестниците, освен в случаите, когато само загатват за него, щом Королини се разгорещи в парламента по повод изпращането на „нежеланите лица и южняците“ на мястото, което той нарича „дълбокия Север“. Предполагам, че аз ще се окажа в авангарда от „нежелани“ в неговите очи! Изглежда има някакво тайно споразумение да се премълчава всичко, свързано със Старото кралство, така че съм сигурен, че ще има много неща, които един млад и амбициозен учен да открие и покаже на света. Между другото, надявам се, че си се възстановил напълно. Аз самият боледувах от време на време, имах болки в гърдите, които изглежда са някакъв бронхит. Колкото и да е странно, те се влошават, колкото по на юг отивам, и в Корвиър бяха нетърпими, навярно защото въздухът е много замърсен. Прекарах последния месец в Бейн и нямах почти никакви проблеми. Предполагам, че във вашето Старо кралство ще съм още по-добре, защото въздухът там сигурно е кристалночист.
Както и да е, с нетърпение очаквам да те видя скоро, и оставам твой верен приятел,