Никълъс Сейър
P.S. Не ми се вярва Елимер наистина да е висока два метра и да тежи сто и двайсет килограма. Щеше да си го споменал досега.
Самет постави писмото на плота, като внимаваше да не повреди онова, което бе останало от него.
Когато приключи, отново го прочете, надявайки се думите по някакъв начин да са се променили. Нима Ник наистина щеше да прекоси Старото кралство само с един — при това неблагонадежден — гид? Не разбираше ли колко опасен е граничният район близо до Стената? Особено за един анселстиерец, без знака на Хартата и никакви магически умения. Ник дори нямаше да може да провери дали водачът му е истински човек, покварен носител на Хартата, или дори творение на Свободната магия, достатъчно силно, за да прекоси Границата без да го разкрият.
Сам започна да хапе устни при тази мисъл, а зъбите му се впиха в кожата заради подсъзнателната му тревога, после погледна в алманаха. Според него петнадесети беше преди три дни, така че Ник вероятно вече бе прекосил Стената. Следователно беше твърде късно да стигне дотам, дори и с Хартиеното крило, или да потърси някой от пощенските соколи на двореца и да го изпрати с инструкции до охраната. Ник имаше виза за себе си и за своя гид, така че нямаше да го задържат на поста при Бархедрин. Сега навярно беше в Граничния район на път за Едж.
Едж! Сам прехапа устната си по-силно. Това беше твърде близо до Червеното езеро и района, в който некромантката Клор бе разрушила Камъните и дори сега Врагът се спотайваше там и кроеше своите планове срещу Кралството. Това бе най-ужасното място, на което можеше да отиде Ник!
Едно почукване по вратата прекъсна мислите му и го накара още по-силно да прехапе устни и усети вкуса на кръв. Той извика раздразнено:
— Да! Кой е?
— Аз съм! — каза Елимер и нахълта вътре. — Надявам се, че не прекъсвам някакъв творчески процес?
— Не — отвърна предпазливо Самет. Той посочи работния си плот с нещо като махване с ръка и повдигане на рамене, загатвайки, че работата му не върви добре.
Елимер се огледа наоколо с интерес, тъй като Сам обикновено я гонеше, когато опитваше да влезе. Малката стая в кулата бе подарена на Сам за шестнайсетия му рожден ден и оттогава бе намерила широко приложение. В момента двата работни плота бяха покрити с бижутерски уреди и много инструменти и приспособления, които не й говореха нищо. Освен това имаше няколко малки статуетки на играчи на крикет, тънки слитъци злато и сребро, макари с бронзов тел, няколко сапфира и малко, но все още димящо огнище на ковачница, издигнато на мястото на някогашната камина в стаята.
И навсякъде витаеше Магията на Хартата. Във въздуха проблясваха избледнелите отражения на символи на Хартата, пълзяха бавно по стените и тавана и се струпваха до комина. Очевидно Сам не майстореше декоративна бижутерия, нито обещаните допълнителни тенис ракети.
— Какво правиш? — попита с любопитство Елимер. Някои от символите на Хартата, или по-скоро техните бледнеещи отражения, бяха много силни. Това бяха символи, които самата тя не би желала да използва.
— Разни неща — каза Самет. — Нищо, от което би се заинтригувала.
— Откъде знаеш? — попита Елимер. Между тях се надигаше познатата вълна на неприязън.
— Играчки — озъби се Сам и вдигна своя малък батсмен, който внезапно замахна с миниатюрната си бухалка, преди отново да застине неподвижно. — Правя играчки. Знам, че това не е подходящо занимание за един принц, и че трябва да спя, за да събера сили за изпълнения със забавления нов ден с уроци по танци и съдебни заседания, но… не мога — заключи той уморено.
— Аз също — каза Елимер с помирителен тон. Тя седна на единствения друг стол и добави: — Тревожа се. За мама.
— Тя каза, че ще се оправи. Великите камъни ще я излекуват.
— Този път. Тя се нуждае от помощ в своята работа, Сам, а ти си единственият човек, който може да й я даде.
— Знам — каза Сам. Отмести поглед към писмото на Ник. — Знам.
— Е — продължи сконфузено Елимер, — просто исках да ти кажа, че обучението ти за Абхорсен е най-важното нещо, Сам. Ако ти трябва още време, просто трябва да кажеш, и аз ще променя програмата ти.
Сам я погледна изненадано.
— Имаш предвид, че ще намалиш времето на Птицата на Изгрева или онези следобедни партита с глупавите сестри на твоите приятелки?
— Те не са… — понечи да каже Елимер, после си пое дълбоко въздух и каза: — Да. Сега нещата са различни. Сега знаем какво става. Аз самата ще прекарвам повече време с гвардията. За да се подготвям.
— Да се подготвяш? — попита тревожно Сам. — Толкова скоро?