Николай Райнов
Лисица-сватя
Руска приказка
Имало един беден момък. Той живеел в малка хижа всред гората. Сам-самичък си живеел, нямал ни баща, ни майка, ни други сродници. Едничкият му имот били пет кокошки и един петел.
Веднъж Кума Лиса подушила кокошките. Когато момъкът излязъл по лов, тя влязла в кокошарника, грабнала една кокошка, опекла я на огнището и я изяла. Тая лисица не обичала да яде сурови кокошки.
Върнал се ловецът. Преброил кокошките. Една липсвала.
„Трябва да я е грабнал ястреб“ — си помислил момъкът.
На другата сутрин тръгнал пак на лов. Срещнала го лисицата и го запитала:
— Накъде си тръгнал, Кузмане?
Той й отвърнал:
— На лов, Кумо Лисо. А ти накъде?
— На разходка, Кузмане.
Разбира се, лисицата не била тръгнала на разходка, а за кокошки. Тя отишла и тоя път в хижата, пак си хванала кокошка, опекла я и я изяла.
Върнал се Кузман вечерта. Гледа — още една кокошка няма. Кой краде кокошките? Дали не е лисицата?
На сутринта ловецът залостил здраво вратата и прозорците, след като затворил кокошките и петела, па тръгнал на лов. И тоя път срещнал Кума Лиса.
— Накъде си тръгнала, Кумо Лисо? Пак ли на разходка?
— Пак на разходка, Кузмане. А ти? Пак ли на лов?
— Пак на лов, Кумо Лисо.
Разделили се. Ловецът се скрил зад едно дърво да види къде ще отиде лисицата. А тя — право към неговата хижа. Той тръгнал да я дебне.
Стигнала Кума Лиса до хижата. Обикаля отсам, обикаля оттатък — и вратата, и прозорците залостени. През къде да влезе в зимника при кокошките? Покатерила се на покрива и се спуснала през комина.
Но тъкмо тогава дошъл Кузман, отключил и хванал лисицата.
— Ти ли ми крадеш кокошките? — рекъл. — Ще те кръстя аз тебе. Няма да ми излезеш жива от ръцете. Кожата ти ще одера.
Лисицата почнала да му се моли:
— Братовчед да ми си, Кузмане, пусни ме! Голямо добро ще ти направя. Ще те направя пръв богаташ в това царство. Дори и за царската дъщеря ще те оженя. Пожали ми живота, моля ти се!
Замислил се Кузман. Да вярва ли на Лисините обещания, или да не вярва?
Пуснал я.
— Еее, как ще ме направиш пръв богаташ? Кажи да видим!
— Как ли? С хитрина. Но най-напред ми дай да се нахраня, че после ще говорим. Опържи ми една кокошка, ама с повечко масло!
Кузман помислил, помислил, па се съгласил. Кума Лиса се нахранила добре, облизала се и отишла на царските ливади, па почнала да се търкаля.
Дошъл Кумчо Вълчо и й казал:
— Кумо Лисо, тия ливади са царски. Забранено е да се влиза в тях. А ти се и търкаляш. Ще те хванат и ще ти одерат кожата.
— Не бери грижа за мене! — рекла лисицата. — Аз съм първа приятелка на царя. Търкалям се, защото преядох.
— Че къде намери толкова ядене?
— Бях в двореца на угощение. Нима ти не беше поканен, Кумчо?
— Не. А кои други бяха?
— Много гости имаше. Видри, белки, катерици, мечки и какви ли не още. Да беше отнякъде — да видиш какви ястия ни сложиха! Преядох, ти казвам. И царят забеляза това и ми рече: „Ако ти е тежко, иди се поразходи, Кумице, в моите ливади! Па като ти олекне, ела пак!“
— Тъй ли ти каза? Заведи, моля ти се, и мене.
— Бих те завела, Кумчо, но нямаш роднини. Царят ще се оскърби. „Сираци ли ми водиш?“ — ще каже. Иди намери поне още сто вълка, па ги доведи: тогава ще ядеш царски гозби.
Вълкът събрал сто други вълци и ги отвел при Кума Лиса. А тя ги повела към двореца. Тя напред, те — след нея. Наредени — също като войници. Стигнали в двореца. Тя влязла, а тях оставила на двора. Явила се пред царя и му казала, че му подарява сто едри вълка от Кузман Богаташа.
— Благодаря — рекъл царят. — Кой е тоя Кузман Богаташа? Пръв път го чувам.
— Той е най-богатият момък в това царство. Богатствата му са неизброими. Сбогом, че бързам. Пратил ме е и по друга работа.
Царят се зарадвал много. Поблагодарил на лисицата, поръчал й да поздрави Кузман Богаташа, а вълците заповядал да затворят в оградата.
Лисицата се върнала в хижата на ловеца. Огладняла от много път.
— Е, кога ще ме обогатиш? — запитал момъкът.
— Скоро, Кузмане. Потърпи още малко! Работата върви на добре, но ще трябва да ми опържиш още една кокошка, че съм примряла от глад.
Кузман я послушал. Лисицата се наяла богато и отишла отново на царските ливади. Взела да се търкаля. Дошла една мечка. Пак се почнал разговор като оня с вълка. И на Баба Меца лисицата казала, че е била на угощение в двореца.
— Много животни останаха да си дояждат — рекла тя.
— Стотина вълци бях отвела — всички са там, не им се излиза.
Мечката я помолила да заведе и нея.
— Може — казала Кума Лиса, — но трябва да доведеш още сто мечки. Ако си сама, царят няма да те погледне. Аз заведох всичките си роднини. Ядат, та им пращят челюстите!