— Ваше величество; мога да ви покажа маршрут за подстъп през Южните острови, като се избегне напълно Инаска, и можете да прехвърлите армия, която да застрашава било Опардум, било Портал Оласко. Каспар ще е принуден да остави войници в Портал Оласко, вместо да ги изтегли за поддръжка.
— Или може да прати армии от двата града и да съкруши моите сили между тях!
— Ще е твърде зает, за да рискува, ваше величество.
— Защо?
— Защото кралят на Ролдем ще разполага с флот на котва при Опардум, натоварен с няколко хиляди кешийски воини-псета.
— Кеш! — почти изрева кралят. — Какво общо има Кеш с Каспар?
— Каспар е виновникът за убийството на принц Филип Аранорски.
— Това едва ли е новина, скуайър, след като принцеса Алена е гост тук в Риланон. Изпратихме строга нота на Каспар по този въпрос и очаквам той да ни увери, че докато принцът не навърши пълнолетие, за да заеме трона, там ще управлява регент.
— При цялото ми уважение, ваше величество, това едва ли ще стане. Кралят на Ролдем също разбира това и също така знае, че Каспар премахна Филип, както и че се опита да премахне херцог Родоски, за да се доближи до трона на крал Карол. Каспар възнамерява да стане крал на Ролдем, ваше величество.
— Така изглежда, но не изглежда вероятно.
— Ще стане много вероятно, ако Каспар изпрати армията си към Фаринда и постави десет хиляди души и конница на границата ви, ваше величество. Тогава няма да имате друг избор, освен да изпратите своите сили, за да го пресрещнете там. Междувременно той ще е в Ролдем и ще го короноват.
— А как ще постигне това? С магия ли? Пъг пристъпи напред.
— Точно така, ваше величество. И тъкмо затова трябва да действате съгласувано с нас по този въпрос, защото ако не го направите, съм готов да се обзаложа, че Каспар ще седи на трона на Ролдем до края на тази година, и нещо повече — няма да се задоволи само с това. Ще тръгне отново, първо срещу другите Източни кралства, ще постави на колене Мискалон, Роскалон и останалите като Салматер, ще направи принципати и херцогства васално подчинени на крал Каспар Ролдемски и след това ще тръгне срещу Риланон.
Кралят помълча за миг. После каза:
— Рисувате мрачна картина, господа. Добре, ще ви изслушам още. Ще се срещнете с моя съвет след обяда и ще представите доказателствата си. Но ви предупреждавам: ако не сте убедителни, ще напуснете двореца ми незабавно. Тук и двамата ви смятат за неблагонадеждни, господа, и трябва много да докажете, преди да ви се доверим. Сега ще се погрижат за удобствата ви и ще се срещнем отново следобед.
Пъг, Тал и Паско се поклониха и напуснаха. В коридора Тал се обърна към Пъг.
— И тъй, това бе първата стъпка. Пъг въздъхна.
— С още много стъпки занапред.
Последваха пажа, изпратен да ги отведе до покоите за гости, където да хапнат и да се освежат преди следобедната среща с краля и неговия съвет.
В стаята намериха голяма маса с подредени на нея ястия и освежителни напитки и два големи дивана, на които да дремнат, ако пожелаят. Един слуга чакаше да изпълни всяко тяхно желание, но Пъг се обърна към него и рече:
— Остави ни сами.
Слугата се поклони и излезе. Пъг затвори очи, размаха ръце и заяви:
— Предпазени сме от подслушване с магия. — Обърна се към Паско. — Изчакай ни пред вратата и виж да не би да ни подслушват с по-обичайни средства. — Паско кимна и също излезе.
Тал си наля вино и погледна Пъг въпросително.
— По-добре вода — отвърна Пъг.
Тал му наля вода, подаде му я и вдигна виното в лявата си ръка. Сви малките пръсти на дясната под превръзките и за пореден път се удиви на приложената магия. Всяко движение наболяваше, но в същото време бе възхитително, че истинското усещане се е върнало. Знаеше, че болката ще заглъхне. Накор го беше уверил, че с времето ще намалее, а упражненията щяха да ускорят изцеряването. Знаеше едно: когато се изправеше срещу Каспар, сабята щеше да е в дясната му ръка.
— Е, все пак се започна — каза Тал.
— Да — отвърна чародеят. — До края на този ден ще имаме подкрепата на Островите.
Тал седна на един стол и вдигна краката си на друг. Пъг седна на единия диван. Тал попита:
— Има ли поне зрънце истина в това, което казахме на краля?
— Истината е относително понятие, както съм се научил през годините.
— Ще имам ли поне смътна представа какво всъщност се разиграва тук?
— Не знам дали някой от нас изобщо има представа или е в състояние напълно да разбере какво точно става. — Помълча за миг и добави: — Ти преживя много, Тал. Нямаш още трийсет години, а изтърпя повече от повечето хора за цели два живота. Когато всичко свърши, ако оцелеем, ще ти кажа всичко, което мога.