— Ако оцелеем?
— Планът ти звучи гениално на повърхността, но тук са намесени сили, по-могъщи от теб и Каспар, или дори от Конклава и Лесо Варен. Конклавът ще изпълни своята част от защитата ти от силата на Варен. Ако сме прави в предположенията си какво всъщност се опитва да направи той, то повечето му енергия ще е насочена натам, а ако е така, ще се окаже уязвим. Въпреки това той ще е най-опасният играч, защото макар да не му отстъпвам по мощ, той няма скрупули и изобщо няма да се замисли да унищожи всичко около себе си, вместо да се изправи пред поражение.
— Изпълваш ме с оптимизъм — каза Тал. Пъг се засмя.
— Всичко това е риск. Но пък целият живот е риск.
— Вярно — рече Тал и отпи от виното си. — И тъй, след като убедим крал Риан, какво следва?
Пъг се усмихна.
— Следва трудната част. Убеждаването на крал Карол и посланика на Кеш.
Тал поклати глава.
— В такъв случай ще е по-добре да говориш бързо, защото съм обречен на смърт, ако кракът ми стъпи отново на земята на Ролдем.
— Добре, ще говоря бързо. Много бързо — каза Пъг.
Тал се отпусна на стола и заслуша. Знаеше, че планът е дързък, безразсъден, налудничав дори, но бе единствената им надежда за решителна и внезапна победа над Каспар.
Но перспективата най-сетне да унищожи Оласко, кой знае защо, не го изпълваше с остро нетърпение. Вместо това изпитваше празнота. Отпи от виното.
На кея чакаше делегация официални лица, както и почетна гвардия. Щом мостчето се спусна, официалните лица пристъпиха напред, готови да посрещнат необявен кралски гост, защото на главната мачта на кораба флагът на кралския дом възвестяваше на света, че на борда има член на владетелската фамилия на Островното кралство.
Вместо пищно облечен благородник обаче по мостчето заслиза нисък мъж в тъмен халат, следван от един твърде известен на много от присъстващите млад мъж, понесъл на рамо проста платнена пътна торба.
Канцлерът пристъпи напред.
— Какво означава това? — Посочи Тал и каза: — Арестувайте го.
Пъг вдигна ръка.
— Този мъж е под закрилата на краля на Островите и е член на тази делегация.
— А вие кой сте, сър? Пъг заяви:
— Аз съм Пъг, известен на някои като Черния чародей, и представлявам крал Риан.
— Но на мачтата се вее кралското знаме! Пъг каза:
— С известно смущение признавам, че аз убедих краля да позволи това, въпреки че съм член на кралската фамилия по осиновяване, и то далечен. Името ми е записано в архивите на дома Кондуин. Осиновен бях от херцог Боррик, прадядо на крал Риан.
Канцлерът беше напълно объркан.
— Вашите акредитиви, сър?
Пъг му връчи пачка документи, всички написани набързо, но с внимание към детайла, от писарите на служба при крал Риан. Бяха подпечатани с подходящите печати и определяха херцог Пъг от Звезден пристан и скуайър Талвин Хокинс като извънредни посланици в двора на крал Карол и двора на императора на Велики Кеш, като се изтъкваше, че двамата пратеници са натоварени с големи пълномощия да обвържат Островите с каквито и да било споразумения.
— Всичко това изглежда редовно… ваша милост. — каза канцлерът и добави, втренчил мрачен поглед в Тал: — Моля, елате с мен, господа.
Щом се приближиха до каляската, Тал хвърли торбата си на кочияша и последва Пъг вътре. Канцлерът влезе след тях с думите:
— Багажът ви ще бъде донесен в двореца.
— Аз току-що предадох багажа ни, сър — отвърна Тал. — Значи няма да се задържите задълго, сър?
Тал се ухили.
— Ако се задържим повече от два дни, ще се изненадам. Канцлерът погледна Пъг и рече:
— Извинете ме за откровеността, сър. — После кимна към Тал: — Но ако скуайърът напусне този остров жив, ще се изненадам аз.
Тал само сви рамене.
— Ще оставим кралят да реши това.
През останалата част от пътя до двореца се возиха в тишина.
Херцог Родоски едва сдържаше гнева си. Кралят бе изслушал всичко, което имаше да каже Пъг, а след това, също като крал Риан, бе настоял за пълно представяне пред частния му съвет и посланика на Велики Кеш. Херцогът почти извади сабята си на влизане в залата, когато видя Тал.
— Ще се държите прилично, сър! — заповяда кралят. — Тези мъже са тук под флага на Островите и ще се отнесем с тях с подобаващата се дипломатическа вежливост.
Херцогът отвърна високо:
— Каквото и да кажат, ще е лъжа, братовчеде!
— Седнете, сър! — изрева кралят.
Херцог Родоски се подчини, но подозрителността му си остана неприкрита.
Пъг изчака кралят да въдвори ред сред съветниците си. После думата взе канцлерът:
— Ваше величество, благородни господа, този… странно облечен господин е Пъг, херцог на Звезден пристан и роднина на крал Риан. Помолих го да повтори пред вас онова, което ми каза по-рано днес. Ваша милост?