И ги погледна един по един и Тал усети онова настръхване, което бе започнал да свързва с прилагането на магия. Знаеше, че това, което прави Пъг, е подмолно, тъй като всичко по-открито можеше да предизвика ответен удар. Чародеят използваше магия, за да ги успокои, да ги накара да приемат с лекота предстоящото решение и да забравят подозренията си. Кралят каза:
— Господа, ако благоволите да се оттеглите в покоите си, ще обсъдим проблема по-късно. — Погледна купчината документи, които беше донесъл Паско, и добави: — Ще ни отнеме време, докато ги изчетем. Ще поръчам да донесат вечеря в покоите ви и ще подновим срещата си утре сутринта.
Пъг, Тал и Паско се поклониха и излязоха от кралската зала. Един паж ги придружи до скромните им покои и щом останаха сами, Тал каза на Паско:
— Не са хубави като стаите, които ми дадоха, когато се бих за титлата в Двора на майсторите.
— Тогава ви харесваха повече — отвърна Паско. — Все още не бяхте опитвали да убиете някого от кралската фамилия.
На вратата се почука и Пъг махна на Паско да отвори. Влязоха слуги с подноси с ястия и вино. След като излязоха, Пъг каза:
— Мисля, че ще ги убедим, но може да ни отнеме доста време.
Тал въздъхна. Гореше от нетърпение да се върне при наемниците си. Вярваше на Джон Крийд и въпреки желанието си да отмъсти за своя народ, бе започнал да вярва и на Куинт. Но все пак това неговото си беше наемническа войска и във всеки момент можеха да избухнат неприятности.
Така че попита Пъг:
— И след това какво?
— След това чакаме — отвърна Пъг. — Най-трудното от всичко.
— Ще уредя баня за вас, господа, докато си хапвате, и ще поговоря с персонала да донесат вечерята рано.
Пъг стана.
— Не и за мен. Аз ще вечерям с жена ми и ще се върна преди разсъмване. — Махна с ръка и изчезна.
Тал погледна Паско и каза:
— Също като Магнус. Мразя, когато го правят това. Паско кимна.
Глава 19
Нападение
Вятърът режеше като нож.
Тал седеше свит под дебелото си наметало и стискаше с дясната си ръка топка. Беше му я дал Накор. Беше направена от някаква странна черна материя, не подскачаше добре и беше тежка, но поддаваше точно толкова, че да предизвика от него сериозно усилие. Постоянната болка вече бе заглъхнала до леко жегване или сърбеж от време на време.
Но ръката му вече бе възстановена напълно и от месец той се упражняваше със сабята. Отначало можеше да я държи за не повече от няколко минути и понякога болката почти го разплакваше, но той упорстваше. Сега почти не я усещаше, освен когато не спреше, за да помисли за нея. А в момента бе твърде зает с мисълта за ставащото пред него, за да мисли за ръката си.
Три хиляди наемници яздеха по тясната пътека към платото в колона по един. Щом излизаха на равното, спираха за почивка, но без да палят огън. Бяха на мили от цитаделата, но Тал не искаше да рискува със стотици огньове. Макар вниманието на Каспар да бе насочено към флотата на котва пред пристанището му и към армията, подхождаща от изток покрай реката, димът щеше да се разнесе на цели мили.
Армията на Островите трябваше вече да е стигнала до крайния си пункт. Тал бе убедил крал Риан, че може да я придвижи с лодки по маршрута, проучен от агентите на Салматер, след това да я стовари на северния бряг на реката и така да разположи сила от пет хиляди души между Портал Оласко и Опардум.
Измъчваше го огромно нетърпение, тъй като знаеше, че вече е близо до окончателното уреждане на сметките си с Каспар. И ужасно му се искаше Конклавът да може да приложи чародейните си изкуства, за да прехвърли с магия армията му в пещерите, вместо да се налага да чака инженерите да построят нов мост през дъното на клисурата. Но знаеше, че това е невъзможно. Пъг го бе предупредил, че Лесо Варен ще засече всякакво заклинание на мили от цитаделата. До последния миг щурмът трябваше да е конвенционален, защото преждевременното предупреждаване щеше да ги обрече на провал. Дори Каспар да бъдеше пленен, истинската цел беше Варен и той не трябваше да се измъкне. Макар да искаше смъртта на Каспар, Тал знаеше, че първата му цел са покоите на мага, защото там щеше да намери преградите, които предпазваха чародея от Пъг и другите, и той трябваше да ги унищожи, преди Варен да го е убил, иначе всичко щеше да се провали. Каспар щеше да оцелее, черната магия на Лесо Варен щеше да се развихри безпрепятствено и целият живот на Тал щеше да се окаже напразен и безсмислен.
Беше изпратил двама от съгледвачите си напред с инженерите. Дал им беше ясни указания. След като вдигнеха моста, трябваше да се изкачат по пътеката и да изчакат в първата голяма пещерна галерия, откъдето Тал щеше да поведе войниците през лабиринта от тунели, отвеждащи към единствената пещера, достатъчно голяма, за да побере силите му. Оттам оставаше само къс преход до изоставеното мазе, от което щяха да нахлуят в цитаделата.