— А ако се предам и се окаже, че ми говориш празни приказки, херцогът ще ми направи червата на жартиери.
— Изпрати хора. Поискай сведения. Аз мога да почакам. — Куинт се ухили. — Няма за какво да бързам, след като моята страна печели.
Последва дълго мълчание, после Алекси каза:
— Капитан Куинт, може да си всякакъв, но никога не си бил лъжец. Какви условия предлагаш?
— Нямаме проблем с хора, които просто са изпълнявали заповеди. Оставете оръжията си и ще бъдете пощадени. Не знам кой ще движи нещата тук, след като всичко свърши, но който и да е, ще му трябват войници, за да поддържа реда. Това е. Изчакваме и когато другите ни отряди започнат да пробиват през вратите зад вас, ще излезем иззад тия проклети маси. Ако се предадете веднага, всеки от вас ще поживее поне още някой ден. Можем дори да седнем и да пийнем по халба, когато прахът се слегне. Какво ще кажеш?
— Ще пратя хора, Куинт, и няма да стреляме, стига да си кротувате зад тия маси. Съгласен?
— Съгласен! — Куинт остави меча си на пода и даде знак на хората си, че могат да се отпуснат и да полегнат без притеснение. — Това може и да свърши добре — прошепна им. Надникна предпазливо и видя, че стрелците с лъкове са ги отпуснали и се подпират на тях, а тези с арбалетите са ги снишили. Въздъхна. — Дано нещата да вървят така добре навсякъде.
Глава 20
Изход
Тал гледаше напрегнато.
Лесо Варен се приближаваше бавно, хванал небрежно камата. Тал си пое дъх. Болеше го всичко, но болката беше търпима, много по-малка от онова, което бе преживял, след като го бяха спасили Паско и Робърт, по-малка от онази, когато го бяха нападнали танцьорите на смъртта, по-малка от онази, когато бяха отсекли ръката му. Съсредоточи се върху мисълта, че е понесъл много повече болка и е оцелял.
Извличаше сила от дълбините на душата си и чакаше, защото знаеше, че ще има само една възможност да нанесе удар на магьосника. Отпусна глава, все едно нямаше сила да я вдигне.
Варен, без да обръща внимание на гърчещите се по пода войници, спря при Тал и рече:
— Талвин, впечатлен съм. Много по-издръжлив си, отколкото допусках. Знаеш ли, казах на Каспар, че в тебе има нещо странно, когато те прегледах в нощта, в която положи клетвата. Не че издаваше двойственост, но по-скоро беше… без никакво колебание. Подозирам, че си обучен по някакъв начин, но ако практикуваше магия, нямаше да преживееш и една минута, след като се озова в стаята ми. — Махна с ръка. — Поставил съм прегради навсякъде. — Въздъхна отегчено. — Имам си врагове, нали знаеш. — Посочи към отсрещната стена и тя заискри и се стопи. Беше илюзорна. Тал видя, че стаята е с цели десет стъпки по-дълга, отколкото си беше мислил. На вериги, окачени на отсрещната стена, висеше жена, гола и плувнала в кръв. Алисандра. Не можеше да разбере жива ли е, или не, а трябваше да се съсредоточи изцяло върху едно-единствено нещо — последния си опит да се защити. Варен каза: — Нашата мила лейди Роуена се опита да ме убие. Опита се да ме убие!
Обърна гръб на Тал и закрачи към отпуснатото във веригите тяло.
— Опита се да ме съблазни! — Изсмя се, обърна се отново към Тал и заговори бързо: — Виж, обичам да се въргалям с жени като всеки мъж, но има моменти, когато такива неща са само разсейване. Освен това вложените в тях енергии са крайно неподходящи за онова, което правя сега. Ужасно жизнеутвърждаващо и възпроизводително е, и прочие, но точно сега усилията ми са съсредоточени в противоположна посока, ако ме разбираш. Тъй че вместо забавление между чаршафите — и кама в гърба ми — си помислих, че тя би могла да допринесе за работата ми по добър начин — или лош, от нейна гледна точка. — Засмя се и Тал вече със сигурност се увери, че този човек е луд.
Варен посегна и стисна Алисандра за брадичката.
— Останал е още малко животец тук, нали, скъпа? — Изгледа я напрегнато. — Бавната смърт е най-добрата смърт… за мен. Подозирам, че точно сега е ужасно неприятно да си ти. — Изсмя се и пусна брадичката й, после пак тръгна към Тал. — Не бих се изненадал, ако разбера, че и двамата работите за един мой стар враг. Тъжно ми е да го кажа, но нямам време да те окачвам на стената, за да го разбера. Но дори и да не си, ми създаде големи неприятности, Талвин. Да водиш армия тук, да превземаш града, цялата тази суматоха. — Облещи се и закима. — Е, аз всъщност обичам писъците и кръвта. Придават приятен нюанс на нещата. — Клекна до Тал. — Виж, радвам се, че те виждам пак, но се налага да сложа край на времето ни заедно. Боя се, че Каспар ще изгуби своя град, а щом е така, трябва да си потърся нов дом. Довиждане. — И замахна с камата, точно както Тал очакваше, за да му пререже гърлото. Тал обаче вложи всичката сила, която му бе останала, замахна с камата, която бе издърпал от колана си, и парира удара на Лесо. Варен беше могъщ чародей, ала в боравенето с оръжие бе като бебе в сравнение с Тал. Камата излетя от ръката му и издрънча на пода.