— Последният въпрос на баща ми: имаш ли някаква представа защо Каспар се стреми да струпа войски на границата на Островното кралство, на стотици мили от всякаква важна за него поне цел?
— Абсолютно никаква.
— Сега един въпрос от мен: защо спаси Каспар от мечката? Тал поклати глава и отпи от виното.
— Да ти кажа честно, представа нямах в онзи момент. Просто реагирах. Но след като се справих, реших, че боговете сигурно ми казват нещо.
— Какво?
— Не е достатъчно да видя как умира Каспар. Най-малкото той трябва да разбере защо умира, но освен това…
— Какво?
— Искам да го видя унизен. Искам да гледам как осъзнава, че всичко, което е направил, всяка убийствена заповед, която е дал, всяко подло решение, се е провалило.
Магнус помълча, после каза:
— Убиването му ще е по лесно, отколкото да го унизиш толкова.
— Все пак това е целта ми.
— Твоята цел — каза Магнус, — да ти напомня, е първо да разкриеш защо той се стреми към война с Кралството. Всяко зрънце разузнавателна информация, с която разполагаме, ни казва, че си прав в предположенията си, че Каспар има някакъв налудничав замисъл да изкове съюз между Източните кралства, за да може да нанесе удар срещу Островите. И натъртвам на думата „налудничав“, защото нищо от това, което е постигал досега, не показва и намек за здрав разум.
— Въпреки това съм готов да заложа живота си, че Каспар е всичко друго, но не и луд. Коварен, опасен, чаровен, забавен дори; но е разумен. Решенията му може да изглеждат безсмислени, но зад тях винаги има план. — Наведе се и остави чашата на масата. — Е, Паско и Амафи ще се върнат скоро, тъй че трябва да приключваме бързо.
— Тогава минавам на съобщението. От баща ми. Ще бъдеш откъснат.
— Какво точно означава това?
— Означава, че никой повече няма да те търси по никое време, Тал. — Магнус намести шапката на главата си. — Когато решиш да приемеш предложението на Каспар и да постъпиш на служба при него, намери повод да освободиш Паско. Оставям на теб да решиш какво ще правиш с Амафи. Но си обвързан под клетва никога да не споменаваш за връзката си с Конклава пред него, дори изобщо няма да намекваш за съществуването на Конклава.
— От днес няма да имаме никакви контакти с теб, докато сам не решиш да ни потърсиш — продължи Магнус. — Ако си на север, намери начин да известиш в хана на Кендрик или сам отиди там. В Риланон потърси една странноприемница, „Златният изгрев“, а вече си бил в „Буре и лоза“ в Саладор. Ако се окажеш в Крондор, вече знаеш къде е „Адмирал Траск“. Тук потърси нощния кръчмар в хана „Молконски“. В Опардум нямаме агенти, което е много жалко, но ако можеш да пратиш съобщение в „Наковалня и клещи“ в градчето Калеш’каар в Стегата на Бердак, то ще стигне до нас.
Тал се засмя.
— Всичките ли ви агенти са внедрени в ханове и кръчми? Магнус отвърна с усмивка.
— Не, но ни се струва, че хановете и кръчмите са полезни места за събиране на информация. Измисли начин да пратиш съобщение до което и да е от тези места, адресирано до скуайъра на Дълбоки лес, и то ще стигне до нас. Използвай кодови фрази, ако можеш. Има и други ханове в други градове и Паско може да се погрижи да разполагаш с пълния списък, преди да се разделите.
— Защо трябва да се оправям без него?
— Две… Не, три причини. Първо, с всеки нов агент на Конклава, който се доближи до Лесо Варен, рискът за нас се умножава. Майка държи лейди Роуена толкова близо до Каспар, колкото може да го постигне жена — допускам, че с напразната надежда, че Каспар може да изпусне нещо между креватните приказки — а с теб там нашата уязвимост се увеличава. Паско не ни предлага нищо полезно в повече, но увеличава риска. Второ, имаме други задачи за Паско. И последно, той все пак работи за Конклава, не за скуайър Хокинс от Илит, каквото и да те е накарал да повярваш.
— Разбрах.
— Сега, да сме наясно за едно: каквато и възможност да получиш да си отмъстиш на Каспар, той е само част от проблема. Разбери каквото можеш за Лесо Варен. Той е истинската опасност за нас. Най-сетне, ако бъдеш разкрит, ще предпочетем да умреш пред риска за сигурността на Конклава. Това ясно ли е?
— Напълно.
— Добре. Тъй че гледай да не се убиеш или поне се постарай да свършиш нещо полезно, преди да го направиш. Ако изпаднеш в беда, не можем да те отървем… и няма и да се опитаме.
И изведнъж изчезна. Имаше само лек полъх във въздуха там, където допреди миг стоеше Магнус. Тал взе чашата и промърмори:
— Колко мразя, че все той има последната дума.
Събуди се леко замаян. Беше изпил само една чаша вино предната вечер, по време на разговора с Магнус. Денят бе минал без особени събития, общо взето ленива езда надолу по планината и през града до двореца. Но не беше спал добре и се зачуди дали неспокойната нощ не се дължи на избора, пред който бе изправен.