— Не прекалявайте с разкриването, ваше височество. Майстор Василий се приближи отново, едва прикриваше яда си. Всъщност не можеше да направи нищо. От една страна, можеше да прекрати всеки двубой по какъвто и да било повод и през годините бе спирал не малко дуели, в които напреднал обучаем тиранизира някой новак. Но принцът бе царствена особа и да прекрати двубоя, защото Тал се гавреше с него, щеше само да унижи Короната.
Тал отбеляза още две брутални тушета и когато принцът вече изглеждаше на ръба, майстор Василий прошепна:
— Скуайър, прекалявате!
— Ако Негово височество желае да се оттегли, няма да възразя — отвърна Тал с толкова презрение, колкото можа да докара. Каза го достатъчно високо, за да го чуят всички.
Принц Матю беше горд човек, въпреки че гордостта му се основаваше повече на суета, отколкото на лични постижения. Като че ли преглъщаше сълзите си, когато отвърна:
— Не се отказвам.
— Добре казано, ваше височество — подхвърли бодряшки Тал. — Да предложим тогава на публиката нещо, което да запомни?
Василий пак даде команда за старт. Принц Матю остана на място, изчакваше Тал да направи първия си ход. Тал подходи с лъжлива маневра и принцът реагира. Тал изби сабята от ръката му, хлъзна острието на своята под шлема му и го отпра от главата му. После подмина принца с една стъпка и го изпердаши с все сила по задника. Реакцията на тълпата бе моментална. Изненадани ахвания се смесиха с подсвирквания и смях. Ударът бе толкова силен, че принц Матю залитна напред и падна на колене. Лицето му бе зачервено, очите му бяха плувнали в сълзи от болка.
Придворните се втурнаха да помогнат на унизения принц да се изправи на крака. Тал обърна гръб и се отдалечи — ново нарушение на приличието. Няколко млади жени, дошли в Двора на майсторите с надеждата, че ще привлекат вниманието му, станаха и напуснаха, гледаха го с презрение.
Майстор Василий го догони и прошепна:
— Капка разум ли няма в главата ви, скуайър?
Тал погледна с усмивка през рамо към принца и отвърна:
— Всъщност тъкмо напротив, майстор Василий. Василий промълви тихо, предупредително:
— На ваше място, скуайър, бих отпътувал нанякъде, и то веднага. Шампион на Двора на майсторите или не, току-що си създадохте много опасен враг. Принцът може да е всякакъв, но не е от хората, които прощават.
Очите на Тал се сплетоха с тези на принца в другия край на залата и той видя през сълзите на гняв и унижение едва сдържаната ярост, насочена към него.
— Да, предполагам, че сте прав. — И добави достатъчно високо, за да чуят всички, с нескрита насмешка: — Но ако се съди по този следобеден дуел, всъщност изобщо не е опасен.
Майстор Василий не можа да измисли какво да отвърне, така че се обърна и го остави. Тал продължи към вратата, където го чакаха Паско и Амафи. Паско бе разбрал какво се е случило, но Амафи каза:
— Ваше великолепие, да не би да сте склонен към самоубийство?
— Не бих казал. Защо?
— Защото принцът вече иска да ви види мъртъв. — И добави, със сияйна усмивка: — А той има достатъчно пари, за да помисля поне аз дали да не ви изменя.
Тал се изсмя достатъчно високо, та всички наоколо да решат, че се забавляват.
— Е, ако не ми измениш, ще си помисля дали да не ти вдигна заплатата.
— Да, ваше великолепие.
Докато вървяха към стаята за преобличане, Паско прошепна:
— Все пак внимавайте. Още преди срещата да свърши, агентите на Матю напускаха сградата с вестта за унизяването му. Създадохте си могъщ враг.
— Хм — отвърна Тал. — Значи е време да си потърся могъщ приятел.
Глава 5
Служба
Каспар се усмихна.
— Е, млади Хокинс? Разбирам, че сте успели да се поставите в доста неудобно положение.
Херцог Каспар се отпусна в широкото кресло и махна с ръка на слугата си да напълни двете чаши върху кръглата маса в гостната на големия апартамент, предоставен му от краля за визитата му.
Амафи стоеше пред стаята в ролята си на личен слуга. Паско беше в квартирата на Тал и се подготвяше за заминаване. Версията с болния баща беше достатъчно приемлива и той вече си бе платил превоза на кораб за Прохода на Прандур, където щеше да хване друг за Крайбрежен страж и оттам щеше да стигне с фургон до хана на Кендрик.
Тал беше изпратил писмо до херцога ден преди да помоли за аудиенция и на другата сутрин един дворцов паж бе донесъл отговора. Канеха го на следобедна среща, но със съвета по разбираеми причини да използва някой от слугинските входове.
Каспар бе облечен в обшита с брокат и закопчана до шията туника — мода, непозната за Тал: реши, че трябва да е нещо, което носят в Оласко.