Имаше голямо легло с балдахин, чиито тежки завеси бяха разтворени. Леглото бе покрито с дебел юрган и няколко подложки и възглавници. На отсрещната стена имаше огромна камина. По това време на годината не бе запалена, но Тал прецени, че вероятно огънят се поддържа през цялата зима.
На всички стени висяха гоблени, които убиваха студа на камъка, тъй като това бе по-старата част на двореца, според Тал, ако не и част от първоначалната цитадела. Пажът посочи вратата вляво от камината и каза:
— Вашият човек има легло там, сър.
Тал открехна вратата и надникна. Представляваше килер, но килер по-голям от апартамента му в Ролдем. Тук можеше да се поберат достатъчно дрехи за преобличане всяка нощ в продължение на година, наред с леглото, маса, нощна масичка и стол, поставени за удобството на слугата. Обърна се и кимна.
— Това е достатъчно.
— Сър, през другата врата е умивалнята и тоалетната ви.
— Благодаря — отвърна Тал.
— Ако ви потрябва нещо, дръпнете това въженце, сър. Приемът за херцога е след два часа, тъй че ще имате време да се освежите, сър.
Отвори вратата и Тал видя отвън няколко слуги. Пажът мина между тях, а те внесоха багажа в стаята. Един слуга влезе с поднос с деликатеси, сладкиши, плодови кремове и чепки свежо грозде, друг — с поднос с бокали охладено вино, разредено с плодови сокове, калаена кана с ейл и няколко чаши.
Щом те излязоха, се заточи парад от млади слуги, понесли ведра с димяща вода: запътиха се право към банята. Тал изчака да си свършат работата и да се махнат, след което отиде да види какво са направили.
В банята имаше зидана каменна вана, облицована с плочки. Той пъхна ръка във водата и каза:
— Идеална е. Амафи, приготви ми най-хубавите дрехи за тази вечер, червено-черната туника и сивите гамаши, и ботите ми със златните закопчалки. Ще нося рапирата със сребърната дръжка и черната плъстена шапка с ястребовото перо. — Да, ваше великолепие — отвърна Амафи и почна да разопакова багажа.
Щом влезе във ваната, Тал забеляза над себе си някакъв странен механизъм, състоящ се от месингова тръба с разширена плоска глава, осеяна с многобройни дупчици. До нея висеше верижка с дръжка. Тал се надигна и я дръпна. Моментално го заля душ студена вода. Тал извика от изненада и дръпна отново дръжката, за да спре водата.
Чул вика, Амафи влетя в стаята с кама в ръка. Не видя нищо освен ръсещия ругатни Тал и попита:
— Какво стана, ваше великолепие?
— Нищо — отвърна Тал със смях. — Просто не бях подготвен за дъжд. За изплакване е, но водата е доста студена. — Видя голям калъп благовонен сапун до ваната и започна да се мие. — Като свърша, чувствай се свободен да използваш банята, Амафи. Водата няма да е чак толкова мръсна.
— Много сте щедър — отвърна квеганецът.
— И ми донеси вино, моля те — помоли Тал и след миг слугата се върна с чаша охладено вино.
Като свърши с банята, Тал се отпусна за малко с виното, за да отпочине. Помисли си колко ли по-луксозни са покоите на краля, усмихна се и промърмори:
— Наистина трябва да е добре да си крал.
Тронната зала на краля на Островите бе изумителна.
Като човек от свитата на Каспар, Тал влезе след херцога, но без официално представяне. Стоеше в дъното на залата, Докато кралят поздравяваше Каспар и сестра му.
Крал Риан беше млад, само на двадесет и три години. Баща му, крал Патрик, бе умрял преди няколко години след дълго и тревожно царуване. За Патрик се знаеше, че е бил човек със сприхав нрав и спорни способности за вярна преценка, наследил властта от двама крале, Луам и Боррик, хора с напълно противоположни качества. Патрик бе управлявал в Крондор по време на смутните времена с възстановяването на Западното владение, след ужаса на така наречената Война на студенокръвните. Мит и история се сблъскваха и според това на кои източници беше склонен да вярва човек пантатийските жреци на Змията, същества от мрачна легенда, бяха осъществили чудовищно нахлуване в Кралството на Крондор, изпращайки около света флота от над хиляда кораба. Каквато и да бе истината за тази история, последствията от нея бяха прости: Крондор беше сринат до руини. На Патрик му се наложило да воюва два пъти с Кеш по време на управлението му в Крондор. Когато баща му, крал Боррик, умрял, той вече бил уморен и похабен човек. Управлението му не било щастливо.
Качествата на Риан все още не бяха ясни и целта на визитата на Каспар бе отчасти да прецени способностите на младия монарх. Един от капитаните на Каспар, Янос Прохаска, който стоеше до Тал, му прошепна: