— Вашият родственик барон Селжан Хокинс нямаше представа как можем да ви издирим. — В тона му се долавяше подозрение.
Тал кимна.
— Ваше величество, ваша светлост, принуден съм да призная, че по най-щедро определение съм много дребен и далечен негов родственик. Вярвам, че дори не е знаел за раждането ми, преди да стигне до него вестта за победата ми. Неговият дядо и моят са били братя и единственото общо, което имаме с него, е това фамилно име. Моето получаване на титлата се дължи единствено на находчивото влияние на баща ми в Хералдическата служба, доколкото го разбирам.
Херцогът се ухили.
— С други думи, баща ви е подкупил някого. Тал отвърна на усмивката и сви рамене.
— Никога не го е казвал и аз никога не съм питал. Зная само, че именията, които наследих от баща ми, се състоят главно от мочурища край Илит и изобщо не съм виждал от тях и един меден петак като рента.
Това предизвика смеха на всички на масата. Самоосъдителният хумор на Тал бе облекчил напрежението.
— Е, макар баща ви да е минал на ръба на закона по този въпрос, с настоящото ви утвърждавам ранга и титлата, нищо, че земите ви не струват — заяви кралят. — Защото да имаш един от поданиците си за шампион на Двора на майсторите заслужава награда.
Даде знак и един паж поднесе пурпурна възглавничка, на която лежеше сабя с изумителна красота. Имаше дръжка с филигрирана сребърна гарда „кошница“, а острието бе от най-фината стомана, която Тал бе виждал.
— Това е от нашата леярна в Родез — заяви кралят. — Признато е, че най-добрите оръжия на света се правят там, и това, смятаме, е подходящо за шампион.
Тал пое оръжието и красиво украсената ножница, която му подаде друг паж, и отвърна с поклон:
— Вашият дар е прекалено щедър, ваше величество.
— Разбираме, че сте приели служба при нашия приятел херцог Каспар.
— Да, ваше величество.
Кралят се отпусна в стола си и усмивката му поугасна.
— Служете му добре, но ако времето и съдбата някой ден отново ви върнат в родината ви, скуайър, знайте, че ще има място за вас тук. — Кралят погледна към Каспар и добави: — Един майстор на сабята никога няма да ни е излишен, особено толкова надарен.
И с махване на ръка кралят го освободи. Тал последва пажа обратно до мястото си на масата, но последните думи на краля отново бяха помрачили настроението в залата.
Докато сядаше, Тал си помисли за думите на Прохаска и отново бе принуден да се съгласи: това не беше празнична вечеря. Беше военен съвет.
Глава 6
Риланон
Тал гледаше към града.
Стоеше на един балкон близо до кралските покои. Бяха му наредили да изчака тук херцог Каспар, който се бе усамотил с краля. Градът се беше проснал долу и Тал отново се изуми от красотата му. Съжаляваше, че не му разрешиха свободно време, за да го обиколи и огледа; ако не беше постъпил на служба при Каспар, в този момент щеше да прави точно това. Но като негов слуга сега бе длъжен да чака благоволението на господаря си.
— Прелестна гледка, нали? — чу познат глас откъм рамото си.
Обърна се, видя лейди Наталия и се поклони.
— Самата истина, милейди.
— Брат ми скоро ще излезе и ще има нещо за вас, не се съмнявам.
Тал рядко изпитваше притеснение в присъствието на която и да било жена, но след онази нощ с Наталия на лова се чудеше какво може да очаква от нея. Или по-точно, какво тя може да очаква от него.
Сякаш прочела мислите му, тя се усмихна и пристъпи към него. Погали го леко по бузата и каза:
— Не се тревожи, Тал. Двамата си прекарахме приятно, нищо повече. Аз съм инструмент на държавата, инструмент на брат ми, също като теб. Той има планове за мене, така че си освободен от необходимостта да правиш каквито и да било изявления.
Тал се усмихна широко.
— Не от изявления се притеснявах, милейди. Само дали ще бъда отхвърлен, или… вниманието ми ще бъде потърсено отново.
Тя го изгледа мълчаливо, после стана официална.
— Защо подозирам, че и двата варианта не са особено важни за вас, скуайър?
Тал взе ръката й.
— Това не е истина, милейди. Вие сте несравнима сред жените. — Беше много близо до истината, тъй като малко жени в личния му опит бяха толкова пламенни като Наталия.
— Лъжец. Използвате жените, както аз използвам мъжете. Твърде много си приличаме, Тал. Никога ли не сте обичали?
Тал се поколеба.
— Помислих си го веднъж. Бях сгрешил.
— А. Значи сте брониран срещу любовта заради разбито сърце?
— Ако ви харесва да мислите така, така да бъде — отвърна той лековато.
— Мисля, че понякога да си безсърдечен е по-добро състояние. Лейди Роуена е такава. Липсва й нещо.
Тал можеше само да се съгласи мълчаливо. Познаваше я добре, защото тъкмо тя бе разбила сърцето му, най-тежкия урок, предаден му от Конклава. На Алисандра, така я наричаха тогава, наистина й липсваше нещо. Нямаше сърце и го бе наранила дълбоко.