— Аз ще се омъжа по държавнически причини. Ето защо взимам удоволствията си там, където мога. — Помълча, после го попита: — Какво мислите за младия крал?
— Брат ви се стреми да ви направи кралица на Островите ли?
— Може би — отвърна с усмивка Наталия. — В Ролдем няма подходяща партия за него. Най-голямата принцеса е само на единадесет години. Предполагам, че Риан би могъл да я изчака, докато стане пълнолетна, но мисля, че лорд Валън и останалите са загрижени да се ожени и да започне да създава наследници. Аз съм най-изгодната партия сред дамите в източните дворове, а Островите се нуждаят от съюзник на изток.
Тал се престори на наивник в регионалната политика и отвърна:
— Мислех, че Островите имат договори с Фаринда, Опаст и Фарлорън.
— Имат, но тези държави са… маловажни. Риан се нуждае от Оласко за съюзник.
Умът на Тал заработи трескаво. Всички признаци сочеха за предстоящ конфликт между Островите и Оласко, иначе кампаниите на Каспар в района се оказваха абсолютно безсмислени. В опит да измъкне информация Тал попита:
— Но те осигуряват буфер. Струва ми се, че Оласко и Островите имат малък повод за напрежение.
— Точно така — чу се глас зад него.
Тал и Наталия се обърнаха към херцог Каспар и Тал се поклони.
— Ваша светлост.
А Наталия пристъпи и целуна брат си по бузата. Каспар се приближи и застана до Тал.
— Градът отнема дъха на човек, нали, скуайър?
— Да, ваша светлост.
Херцогът бе облечен в бяла туника, извезана от дясната страна с жълт ширит. Носеше червен клин и пантофи, а единственото украшение по него бе сребърната тока на черния му кожен колан.
— Наталия. Ще вечеряме тази вечер с краля. В седем ще дойде паж да те вземе. Скуайър, нямам нужда от вас този следобед. Защо не позабавлявате сестра ми до вечерята, а след това се чувствайте свободен да вземете слугата си и да посетите града. Риланон е доста интересно място. Би трябвало да се възползвате от възможността да се запознаете с него. — Взря се в лицето на Тал и добави тихо: — Опознайте го добре.
— Да, ваша светлост — отвърна Тал с лек поклон.
— Сега трябва да отида на друга среща. Бягайте да си намерите някое приятно занимание двамата, а довечера ще се видим, скъпа.
Наталия отново целуна брат си и след като той си отиде, се обърна грейнала към Тал.
— Е, брат ми ни заповядва. Тал се засмя.
— И какво удоволствие ще предпочете, милейди? Тя го целуна страстно.
— Моето удоволствие. И зная точно какво ще ме позабавлява, скуайър.
Тал се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. Нямаше да е добре някой да види, че потенциалната кралица на Островите се прегръща с нищожен скуайър по балконите на замъка.
— Мястото едва ли е най-подходящото — прошепна й. Тя се усмихна още по-широко и отвърна:
— Да отидем тогава да си намерим подходящо.
Обърна се, не изчака да се увери, че ще я последва, а тръгна царствено по коридора, подмина покоите си и без да го попита, го отведе в собствения му апартамент.
Отвори вратата и завари Амафи да лъска ботушите на Тал. Квеганецът стана и се поклони.
— Излез — заповяда Наталия. Амафи хвърли към Тал поглед за потвърждение, а Наталия повиши глас: — Казах, излез!
Тал кимна и каза на Амафи на квегански:
— Остави ни сами за един час.
Амафи пристъпи към вратата, а Наталия каза също на квегански:
— Нека да са два.
Амафи се озова пред вратата с ботушите на Тал в едната ръка и парцал в другата. За миг постоя несигурен какво да прави, после реши да потърси някой паж и да го помоли да му покаже къде тук си лъскат ботушите. Помнеше, че извън стаите трябва да говори само на квегански, и се надяваше, че ще може да намери някой, който да го разбере.
Тал остави картите си и заяви:
— Пас.
Мъжът, който седеше срещу него, също не влезе. Мъжът вдясно от Тал се изсмя и зарови шепа в купчината монети.
— Нямаш късмет тази нощ, а, скуайър? Тал се усмихна.
— Човек не може да печели винаги. Иначе какво ще й е забавното на играта, Бургес?
Играеха в една скромна кръчма до западната порта на града. Посетителите бяха предимно местни хора и един-двама селяни, отседнали тук.
Тал беше изпълнил указанията на Каспар. Беше прекарал последните три нощи и два дни, като изучаваше Риланон. Както беше подозирал, след първото му излизане в града Каспар го бе засипал с въпроси. Варираха от разположението на критични пресечки, на които бе видял войници на Короната, до това що за хора се срещат из улиците след стъмване.