Всеки ден повече проучвания и всеки ден — още въпроси. Опитът му като ловец и следотърсач и усетът му за място и посока му служеха добре. В този момент сигурно можеше да начертае карта на града и повечето в нея щеше да се окаже вярно.
Каспар го уведоми, че трябва да продължи проучванията си до края на седмицата, когато щяха да заминат. Тал вече бе посетил някои от по-долнопробните крайбрежни ханове и няколко от най-луксозните бардаци, хазартни зали за бедни комарджии, както и за богаташи, и почти всяка от по-забележителните таверни из града. Единственият му повод за съжаление бе, че в Риланон липсваха вечерните заведения, които бяха последният писък на модата в Ролдем, и че повечето храна извън двореца не струваше.
— Ти раздаваш — подкани го търговецът.
Тал събра картите и започна да ги разбърква. С Лиман Бургес се бе запознал предната нощ в едно казино близо до централния пазар и приветливият търговец на луксозни стоки бе предложил да се срещнат в тази странноприемница. Както го бе уверил, оказа се малко, приятно заведение с прилична храна, още по-добро пиене и удобно място за дружеска игра на покер.
Всички хвърлиха по монета и Тал зараздава картите. Бургес бе изразил интерес да се запознаят предната нощ, когато Тал разкри кой е. Докато неколцина други разпознаха в името му шампиона на Двора на майсторите, то Бургес бе повече заинтригуван от връзката му с херцог Каспар.
Бургес търгуваше с редки изделия, геми, фина бижутерия, декоративна пластика и други ценни неща. Клиентелата му бяха много богатите и благородничеството на града, в това число, според него, и дворецът, където били изложени на показ някои от по-екстравагантните му стоки. Не направи никакво усилие да прикрие интереса си към запознанство с херцога.
Тал погледна ръката си, не видя някаква надежда да я подобри и когато дойде редът му да заложи, отново пасува. Хвърли поглед из помещението. Освен тях, петимата играещи, в залата имаше още няколко души. Амафи беше сред тях, седеше на дискретно разстояние и наблюдаваше всичко.
Тал изчака следващото раздаване и подхвърли уж колкото да поддържа разговора:
— Търгувал ли си изобщо в Ролдем?
Бургес вдигна картите си.
— Не, не бих казал. Продавал съм по нещичко на ролдемски търговци, но лично не съм ходил там.
— А би трябвало — отвърна Тал и си погледна картите. Най-сетне бе получил ръка, на която си струваше да заложи, затова изчака, след което удвои мизата. Изхвърли две карти, прибра новите и добави: — Доста добър пазар за луксозни стоки според мен.
Бургес си погледна картите.
— И аз така чувам. Но е трудно място да се закрепиш. Има много стари фирми, които държат здраво търговията там. — Поклати глава. — Не влизам — въздъхна и хвърли ръката си.
— Имам приятел в Ролдем — каза Тал. — Човек от Кралството. Сигурно би могъл да помогне.
— Наистина?
Тал свали картите си, събра купчината монети и се изкиска.
— Картата се обърна! — После добави: — Да, търговец с доста голямо влияние в града, казва се Куинси де Касъл. Моби си чувал за него?
Изгледа лицето на Бургес. Нещо леко трепна в очите му, но Бургес отвърна:
— Не мога да кажа, че го знам. Тал разбра, че го лъже.
Играта продължи още около час, като Тал нито печелеше много, нито губеше. Двамата пътуващи търговци свършиха на добра печалба, местният едър търговец се оказа без загуба, а Бургес беше влязъл много. Тал бе загубил съвсем малко.
— Позволи ми да те черпя едно питие, преди да сме си казали лека нощ — покани той Бургес, докато другите напускаха.
— Чудесно — отвърна търговецът.
Тал махна с ръка на едно от сервиращите момичета и каза:
— Вино. Най-доброто, което имате.
Момичето се появи с бутилка и два бокала и махна тапата. Наля им леко тръпчиво червено, натежало от аромата на плодове, подправки и дъб. Бургес отпи и рече:
— Наистина е добро.
— Смес от няколко сорта грозде, някъде от Саладор, струва ми се.
— Разбираш от вино.
— Живях в Саладор известно време. Ако не бях пил ейл преди това, сигурно щях да мога да предположа и от коя реколта е.
Бургес се засмя.
— Е, мен изобщо ме няма по вината. Предпочитам ейл. — Видя, че Тал се кани да повика момичето, и бързо добави: — Но това е добро. Особено след като ти черпиш.
Тал отпи, после отрони:
— Мисля, че би могло да ми хареса да живея тук.
— Чудесен град — съгласи се Бургес. — Макар че никога не съм бил в Опардум.
— Аз също — призна Тал.
— О, мислех, че си на служба при херцога.
— Така е — отвърна Тал и отпи отново. — Но съвсем отскоро. Запознахме се в Ролдем, след турнира в Двора на майсторите.