Тал изчака, докато херцогът размисляше над свитък със съобщение, пратено от Опардум. След като го остави на бюрото, той каза:
— Пожелали сте да ме видите, скуайър?
— Ваша светлост, снощи към мен се обърна едно лице, за което вярвам, че е агент на Островното кралство.
— О, нима? Разкажете ми, Тал.
Тал описа накратко срещата си с Бургес преди два дни и разговора им предната вечер. Когато свърши, Каспар кимна и помълча. После рече:
— Вероятно си прав. Този Бургес може да е част от много способната шпионска мрежа на лорд Валън. Дядото на лорд Джеймс я е създал по времето на крал Луам, първо в Крондор, а след това и тук, в Риланон. Оцеляла е, разраснала се е, усъвършенствана е и сега не отстъпва на кешийската. — Загледа се през прозореца към града и добави по-скоро на себе си: — След като нямам техните ресурси, ще трябва да разчитам на други решения. — Обърна се към Тал, изгледа го и продължи: — Ти постъпи коректно, като ме уведоми за този контакт. Бих искал да потърсиш този Бургес и да му кажеш, че си готов да действаш като посредник в полза на неговия търговски концерн.
Тал се изненада, но отвърна само:
— Да, ваша светлост.
— Възможно е този Бургес да се окаже точно това, което е на пръв поглед, и може от това да произтече нещо добро. Може наистина да разполага с някоя добра стока, която аз ще купя, или навярно с Островите да се установят по-изгодни условия за търговия, отколкото имахме досега — те обикновено не се нуждаят много от това, което имаме да предложим, но имат много неща, от които се нуждаем ние, така че търговията с тях обикновено е неизгодна. Но също така е възможно Бургес да се опитва да те наеме за шпионин.
— Никога не бих нарушил клетва, ваша светлост! — заяви Тал.
— Зная. Но макар да изглеждаш способен младеж, Тал, нямаш представа колко коварни може да са хората. Този човек вероятно ще успее да ти внуши за известно време, че е точно това, което твърди, че е, и ще те остави да му осигуриш информация, която изглежда съвсем безвредна, но рано или късно ще влезеш в конфликт с Бургес и тогава той ще извади някое „доказателство“, което, ако ми бъде представено, ще те направи да изглеждаш виновен в измяна на Оласко. И от този момент ще си в ръцете на Бургес.
— Не, нека да го отиграем това още малко и да видим какво става. Рано или късно ще се изясни какъв точно е Бургес, шпионин или търговец. — Каспар потупа замислено брадичката си с показалец и добави: — Също така би могло да се окаже полезно и ако е шпионин, защото тогава можем да му казваме онова, което ние искаме да знаят Островите.
— Както нареди ваша светлост — каза Тал. Каспар продължи:
— Имаме тук още два дни, след което потегляме за Опардум. Продължавай да изучаваш града, намери го този Бургес и направи каквото казах. Можеш да си тръгваш.
— Да, ваша светлост — каза Тал.
Напусна покоите на херцога и забърза към своите. Вече съжаляваше, че трябва да напусне този приказен град, но имаше дълг. Завари Амафи да чака указанията му.
— Приготви ми чисти дрехи. Ще потренирам с офицерите от кралската гвардия, след това искам баня. Изчакай един час и поръчай гореща вода. След това обяд в града и нова обиколка.
— Да, ваше великолепие — отвърна Амафи.
Кралската оръжейна отстъпваше по великолепие на Двора на майсторите и дори на елегантността на Оръжейния салон в Саладор. Представляваше сива сграда близо до южната порта на дворцовия комплекс, изградена от камък, с високи прозорци, пропускащи толкова малко светлина, че салонът винаги бе потънал в сумрак. От тавана бяха провесени няколко големи колелета с поставени по тях запалени свещи, за да осигурят допълнителна светлина.
Салонът бе изпълнен почти до крайност, след като се беше разнесла вестта, че шампионът на Двора на майсторите Ще тренира с най-доброто, което можеше да предложи Островното кралство.
Публиката го поздрави възторжено, когато Тал надви третия си противник, надарен млад рицар-лейтенант, който го бе притеснил здраво. Тал се засмя, поклати глава и рече:
— Браво, приятелю. Ако се бяхте явили на последния турнир, обзалагам се, че можехте да стигнете до четвъртфинала! Чудесно се представихте!
Кралският Майстор-фехтовач, отговарящ за тренирането на войниците от Кралската дворцова гвардия, заяви:
— Скуайър, служил съм четиридесет години на този пост при трима крале и макар да съм виждал саби, сравними с вашата, не са много. Благодаря ви за интересното ви и поучително представяне.
Събралите се офицери го поздравиха с овации и за един кратък миг Тал изпита близост към тях. Не беше от Островите, но толкова дълго бе носил фалшивата титла на благородник от тази страна, че се чувстваше почти като един от тези мъже. Вдигна сабята си за поздрав и сведе глава.