Като разбра, че няма друг изход, Тал отвърна:
— Признавам, ваша светлост, че докато документите ми са изобретение на баща ми, то твърдението за това служене е… мое разкрасяване, да го наречем.
Херцогът го гледаше съсредоточено. Накрая каза:
— Лек ден, скуайър.
— Лек ден и на вас, ваша светлост — отвърна Тал. Лорд Джеймс се обърна и се отдалечи.
Тал въздъхна. Не можеше да се отърси от чувството, че е стигнал много близо до катастрофална среща. Но не намери никаква утеха в това, че за момента се е отървал, защото вече бе под наблюдението на херцог Джеймс Крондорски. А всичко, което бе разбрал за стария благородник, го убеждаваше, че херцогът е много опасен човек.
Глава 7
Клетва
Корабът летеше по гигантските вълни. Дъждът хапеше през промазаното наметало, но Тал не можеше да понесе и една минута повече в тясната каюта, предоставена им с Амафи. Моряците по палубата се свиваха окаяно на завет в кой каквото укритие успее да си намери: чакаха командата да извърнат платната на запад.
Командата проехтя и Тал загледа с възхита как босоногите моряци се закатериха по въжетата. Корабът се завъртя с тежко потръпване и скърцане, след което влезе в нов ритъм, кипналите вълни заудряха корпуса под друг ъгъл.
Небето бе като платно от размътени облаци, всички черни и сиви, и на Тал му се дощя да може да запечата този образ в ума си. Да предаде един ден с четката едва доловимата разлика щеше да е наистина постижение. През целия си живот бе готов да твърди, че по време на буря небето е изцяло сиво, но сега разбираше, че в открито море правилата са различни.
После видя светлината.
Един ярък слънчев лъч проби сумрака на запад и се вряза надолу, а миг по-късно Тал усети, че дъждът отслабва.
След минути небето се проясни, сини петна се появиха първо на запад. Един моряк подхвърли:
— Измъкнахме се от шквала, скуайър. — И започна да намотава някакво въже по палубата.
— Голяма буря — отвърна Тал.
— Нищо не е това. Ако видите как се обръщат платна при истинска буря, ще го запомните за цял живот. Тал отвърна с усмивка:
— Предпочитам по-приятни спомени.
Вятърът стана по-топъл или така поне го почувства Тал след спирането на дъжда. Корабът сякаш заблъска през водата, леко вълнисто движение, което му напомняше за конски тръс. Ритъмът събуди в него илюзията за препускане към кулите на Опардум.
Наблюдателят от мачтата извика:
— Земя!
И щом небето изсветля, Тал зърна отдалече Опардум.
Риланон може да беше най-великолепният град, който бе виждал от корабна палуба, но и Опардум бе впечатляващ.
Носеха се право към града с попътния вятър. Точно напред пред очите на Тал се разкри ярко, окъпано в слънчева светлина утро; облаците се отвяваха като завеси, издърпани настрани.
Тал познаваше този район от картите, които бе проучвал, но мастилените линии по пергамент с нищо не го бяха подготвили за гледката напред. Знаеше, че югоизточният ъгъл на Оласко представлява мрежа от острови и протоци с единственото по-значително селище — пристанищния град Инаска. Стотици селца бяха осеяли над хилядата острови, разположени в онова, което всъщност представляваше устието на река Анатак. Останалите островчета бяха тучни плантации с плодове, памук и лен, прорязани от долини, пълни с екзотични дървета и животни; по по-високите хълмове имаше пасбища. А на северния бряг на реката, над малък, но оживен залив се беше проснал Опардум.
Градът като че ли беше всечен в стръмен планински склон, което беше илюзия, разбра Тал, докато се носеха към залива. Но откъм морето приличаше на гмеж от спирали и кули, изникнали от скалната фасада на стотици метри във въздуха.
От прочетеното Тал знаеше, че на десетина мили на запад над планините минава ивица сравнително плоска степна земя. Там низ от криви линии очертаваше каньони и дълбоки пукнатини през целия район, тоест земята не можеше да се използва от нищо, което не може да лети, за да я достигне. Отвъд този насечен пейзаж се простираха безкрайни степи и лесове, все още диви в по-голямата си част, а зад тях беше град Портал Оласко.
Капитанът зарева команди и моряците се закатериха по такелажа да прибират платната. Амафи излезе на палубата и каза:
— Господарю, донесох ви сухо палто.
Тал смъкна промазаното наметало и облече палтото. Амафи попита:
— Значи това е новият ни дом?
— Да. И трябва да се научиш да говориш на местния език. Езикът тук беше сходен с ролдемския. Изключение бяха херцогства Маладон и Семрик, заселени от хора от кралския град Ран. Те говореха и Кралската реч, и местен диалект на ролдемски.
— Общо взето е като ролдемския, но си има и разлики. Искам да го научиш бързо, ясно?