Притичаха коняри да отведат конете, а един паж попита:
— Вие ли сте скуайър Талвин?
— Да. — Тал погледна напред и видя, че Каспар и Наталия вече са изкачили стълбището и влизат в цитаделата.
Момчето се усмихна и се представи:
— Аз съм Рудолф, скуайър. Трябва да ви отведа до квартирата ви.
— Погрижи се за багажа — каза Тал на Амафи, обърна се и тръгна след пажа.
Рудолф беше на единадесет или дванадесет години, доколкото Тал можеше да прецени, чаровен в дворцовата си униформа — червен клин и черна туника. От лявата страна на гърдите му, над сърцето, беше извезан гербът на Оласко; връхлитащ сребърен глиган на черно поле.
Момчето вървеше бързо и Тал трябваше да ускори крачка, за да не изостане.
— Квартирата ще ви хареса, скуайър — каза пажът. Влязоха през страничен вход. Тал си отбелязваше наум някои ориентири — врати, коридори, стълбища, — но когато стигнаха до квартирата му, беше сигурен, че ще се наложи да се полута доста, ако реши да се опита да излезе навън сам.
Апартаментът беше от цели пет стаи. Първата бе дневна с големи прозорци. По стените имаше дебели гоблени, за да намалят студа на камъка, на пода бе постлан красив килим; имаше и няколко маси и столове. Тал прецени, че може да настани тук поне шест души в пълно удобство. Между две други отворени врати бе взидана голяма камина.
Надясно беше банята, със сифон за оттичане в средата на облицования с плочки под и месингова вана, плюс две столчета и красиво огледало.
— Всяка сутрин ще ви посещава бръснар, сър, ако желаете.
— Предпочитам да ме бръсне личният ми слуга — отвърна Тал.
— Ще кажа на иконома, сър.
След това му показа спалнята, в която имаше ниско, но огромно легло, отрупано със завивки, юргани, възглавници и възглавнички, както и малка камина, която според Тал трябваше да е с общ комин с онази в дневната. Една врата вдясно отвеждаше към малка стая, в която също имаше врата към дневната. Беше слугинска стая и щеше да се предостави на Амафи.
Вляво имаше още една врата, която водеше към друга, по-малка спалня, и Тал реши, че някога трябва да е била детска: апартаментът явно бе обитаван преди време от семейство. Каза на Рудолф:
— Благодаря. Всичко е наред. Погрижи се слугата ми да донесе багажа.
— Да, скуайър. — Момчето тръгна към вратата и добави: — Ще желаете ли нещо преди вечерята, сър?
Тал прецени, че до вечерята все още остават няколко часа.
— Не бих имал нищо против един малък тур из цитаделата.
— Разбира се, скуайър. Назначен съм за ваш паж. Ще изтичам до иконома да му кажа за бръсненето ви, сър — в смисъл, че предпочитате да ви бръсне слугата ви — и веднага се връщам.
— Не бързай чак толкова — каза Тал. — Да речем, след час. Трябва да се окъпя и да си сменя пътните дрехи.
— Добре, сър. Ще поръчам веднага да донесат гореща вода.
— Хубаво. — Ведрото момче бе започнало да харесва на Тал.
— Херцогът ще ви чака на вечеря, скуайър, тъй че трябва да се върнем навреме, за да се преоблечете пак.
Тал повдигна въпросително вежда, но не каза нищо. Прочело жеста, момчето поясни:
— Негова светлост винаги прави прием, когато се връща от път, тъй че е уредено малко празненство.
— Добре. Значи се върни. Момчето излезе в коридора и каза:
— Вашият човек вече идва с багажа, сър. След час съм тук.
Амафи показа на носачите къде да оставят двете големи пътни торби и ги освободи. После огледа стаите и рече:
— Много е хубаво тук, ваше великолепие.
— Гледай да свикнеш бързо. Това ще ни е домът за доста време.
Но вътре в себе си знаеше, че никога няма да стане негов дом. И знаеше, че трябва да се слее и да се превърне в един от преданите слуги на Каспар, иначе дългосрочните му планове за унищожаването на херцога никога нямаше да се осъществят. Но не можеше да се отърве от чувството, че е попаднал в капан.
Тал следваше пъргавия Рудолф по поредното стълбище. Напрягаше усърдно ума си и се стараеше да запомни всеки Коридор, стълбище или важно помещение в цитаделата. Чертаеше карта в ума си.
Стигнаха на една площадка, от която стъпалата тръгваха надолу в две посоки, надясно и наляво, и Тал каза:
— Натам е моята квартира. — Посочи надясно.
— Да, скуайър. Много добре се ориентирате — отвърна ухилено момчето.
— А тези накъде водят? — Посочи наляво.
— Елате и ще ви покажа — отвърна момчето.
Вече от почти два часа проучваха огромната сграда, цитаделата на Опардум. Тал повярва на младия си водач, когато му каза, че е допълнителните помещения, външните пристройки и някои от по-старите тунели в скалата тук по време на нужда може да се подслони цялото население на града. Крепостта беше огромна. По една или друга причина херцозите на Оласко бяха изпитвали нужда през годините да добавят още и още към цитаделата.