Когато вечерята приключи, Каспар се изправи и каза:
— Скуайър, моля, последвайте ме. — И се отдалечи от масата, като остави лейди Роуена сама.
Тал кимна на Амафи — той беше стоял зад стола му през цялата вечеря — да се върне в квартирата им и забърза след херцога. Каспар сложи тежката си ръка на рамото му и рече:
— Е, мисля, че моментът е съвсем добър да уредим въпроса с клетвата ви, скуайър. Елате с мен. Има едно лице, с което искам да ви запозная.
Над рамото на херцога Тал видя как Наталия пребледня, все едно е притеснена от нещо.
За негова изненада нито слуги, нито стражи ги придружиха по многобройните коридори. Стигнаха до стълбището, за което Рудолф беше казал, че е забранено, и Каспар каза:
— В тази част на цитаделата е забранено да се влиза, освен ако не бъдете повикан лично от мен, скуайър. Ясно ли е това?
— Да, ваша светлост.
Изкачиха стъпалата, тръгнаха по дълъг коридор и стигнаха до голяма дървена врата в дъното. Без да почука, Каспар отвори и подкани Тал да влезе.
Стаята се оказа голяма, но обзаведена оскъдно — имаше само маса и един стол. Всички стени бяха покрити с гоблени, но иначе в стаята липсваше всякакво удобство. В голямата камина пращеше огън, а до него ги чакаха трима мъже.
Двама от тях бяха стражи. Бързо застанаха от двете страни на Тал и го стиснаха за ръцете.
— Вържете го в стола — нареди Каспар.
Тал разбра, че няма смисъл да се съпротивлява, и се остави да го бутнат на стола, а третият мъж дойде и го огледа. Беше слаб, среден на ръст, с дълга черна коса, падаща до плещите му. Лицето му беше изпито, с голям нос, който щеше да доминира над всичко, ако не бяха очите. Очите бяха черни и нещо в тях внушаваше страх. Мъжът застана пред него и рече:
— Здравейте, младежо. Херцог Каспар твърди, че сте надарен и талантлив, с голям потенциал. Определено се надявам да е така. — Погледна Каспар, след което отново извърна очи към Тал и добави: — Защото ако не сте, няма да напуснете жив тази стая.
Обърна му гръб и отиде до масата. Вдигна нещо от нея, върна се при Тал и попита херцога:
— Да започваме ли?
Тал седеше, без да мърда. Херцог Каспар зад него каза:
— Започвай.
Изведнъж в ушите на Тал се появи едва доловимо бръмчене. Звучеше като далечно мърморене на много гласове. Той усети как клепачите му натежават, тялото му също натежа, все едно бе на ръба да заспи.
След това някакъв глас изрече:
— Твоят ум е мой и не можеш да скриеш никаква лъжа. Тал усети един някак странно познат гъдел в основата на черепа си, точно над врата, и веднага разпозна приложената магия. Изпитвал бе това усещане много пъти на Острова на чародея, когато го бяха подлагали на всевъзможни магически заклинания. Можеше само да разчита, че онова, което Пъг, Миранда и Магнус му бяха направили, докато пребиваваше там, ще го преведе през изпитанието.
Херцог Каспар застана пред него и каза.
— Талвин Хокинс, заклеваш ли се в живота си да служиш на мен и на моето дело дотогава, докато не бъдеш освободен от мен? Ще служиш ли драговолно, безрезервно, безпрекословно и безхитростно? Предаваш ли живота си в ръцете ми, ако клетвата ти се окаже лъжлива?
— Да — отвърна Тал, гласът му излезе трудно от стегнатото му гърло. Помисли за баща си пред запаления огън и за думите му: „Никога не полагай клетва несериозно. Защото обричаш не само своя живот и свята чест, но и честта на своя народ. Да нарушиш клетва означава да си без чест, без дух и да измениш на народа си“.
— Да — повтори той.
След миг странните усещания изчезнаха и странният мъж заяви:
— Той поднася клетвата си искрено.
— Добре — каза херцогът. — Отвържете го.
Тал — остана да седи — потърка схванатите си китки, а херцогът заговори:
— Имам много врагове, Тал, и много от моите врагове имат агенти. Нямаше да си първият между тях, потърсили служба при мен. — Усмихна се. — Не се съмнявах, че ще се окажеш мъж, верен на думата си. — Обърна се и добави: — Това е моят най-доверен съветник Лесо Варен.
Мъжът леко сведе глава, но очите му останаха приковани в Тал.
— Вие сте необикновен младеж, скуайър. Тал се изправи.
— Благодаря, сър. Херцогът махна с ръка на стражата да напусне и хвана Тал под мишницата. Поведе го към вратата с думите:
— Сега иди да си починеш. Аз имам работа с Лесо. Утре ще имаме някои задачи за теб.
— Благодаря на ваша светлост за възможността да ви служа.
Каспар отвори вратата със смях и отвърна:
— Не бързай толкова да ми благодариш, млади Хокинс. Още не си чул какви са задачите. Може би няма да си толкова благодарен, когато разбереш какви планове имам за теб.