— Сър?
— Ще е много кратко, макар и много цветисто, много дипломатично, но сърцевината му ще е следната: той ще ме признае за свой върховен господар и ще ми се подчини като васал, или ще превърна града му в руини. — Ухили се и попита: — Как смяташ, че ще реагира?
Тал отпи от виното си, за да спечели време да обмисли нещата. После каза:
— Не го познавам и ми е трудно да предположа, но не мога да си представя, че ще се зарадва.
Каспар се засмя.
— Да, със сигурност няма да се зарадва. Но той е глупак и някой го използва.
— Кой, ваша светлост?
— Почти със сигурност Пол Мискалонски. Може и да е някой друг, но се съмнявам. Принц Янош Салматерски е женен за сестрата на херцог Пол и тя го управлява. Би могло да я сполети някоя ненавременна злополука…
— Ваша светлост?
— Все още не, но това е възможност. — Каспар се пресегна зад стола си, извади една карта и я разстла на масата. — Ето ги спорните земи, Тал. Оласко, Салматер, Мискалон, Роскалон, Маладон и Семрик, Фарлорън и Аранор, всички имат претенции за тези земи. — Въздъхна. — Някои от нас имаме по-основателни претенции, а други от нас — по-големи армии, Каспар замълча, докато Тал огледа картата, след което продължи:
— Оласко има четири граници, за които трябва да се тревожи. Ти вече разкри проблем на една от тях, между островите, съставящи южната ни провинция. На север имаме разбойниците в Стегата на Бердак. Докато са си само разбойници, те не ме притесняват. Държа достатъчно войска в Града на Бранителя, за да ги накарам да си помислят добре, преди да нападнат на юг, а и те си имат свои проблеми с графство Конар — онази весела банда убийци може да изнерви всекиго.
Тал си спомни историите за хората от Конар. Бяха съвсем близо до земята на оросините и преди време те бяха имали сблъсъци с тях.
— На запад — продължи Каспар — е моят братовчед в Аранор, във връзка с когото нямам притеснения. При което остава изток.
— Което е морето — каза Тал.
— Което е морето — съгласи се Каспар. — Морето може да е голяма преграда, но може също така и да е удобен път. Ако проучиш историите за последната война в Кралството отпреди тридесетина години, ще откриеш, че една армия е дошла на кораби от другия край на света и е разорила почти половината Западно владение, преди да я унищожат.
— Значи искате да укрепите границите? — каза Тал.
— Да — отвърна Каспар. — Но и нещо повече. Някои неща ще ти обясня по-късно, но засега помисли над следното: докато Кеш и Островите градят големи държави, под правото на един закон, под обща администрация във всяка държава, то Източните кралства се дърлят като бедни роднини над кухненски огризки.
— Само уникалната връзка на Оласко с Ролдем държи Островното кралство настрана. Флотата на Ролдем е огромна, защото Ролдем е островна държава, и дори само присъствието на тази флота прави източната ни граница сигурна. — Засмя се и добави: — Докато сме в добри отношения с Ролдем. Но точно сега трябва да гледам на юг, а след време и в други посоки. Само че първо трябва да покоря тези дърлещи се дребни владетелчета и след това цялата сегашна сбирщина от малки кралства, принципати и херцогства ще бъде сплотена в една държава, с един владетел.
Тал едва сега разбра напълно онова, което вече подозираше: Каспар жадуваше за власт.
— Тъй че сега иди си почини — каза херцогът. — Утре тръгваш за Салматер. Ще поръчам да напишат необходимите ти документи, както и посланието ми до принц Янош.
Тал стана, поклони се и излезе. Забърза към квартирата си с мисълта, че вече напълно се е превърнал в слуга на Каспар.
Глава 9
Пратеник
Тал мълчеше.
Пред него се издигаше тронът на принц Янош Салматерски, слаб мъж с разсеяно изражение, който непрекъснато мигаше и сякаш му беше трудно да седи кротко. Седналата до него принцеса Светлана гледаше хладно Тал, докато първият министър на принца четеше посланието от херцог Каспар.
Когато четенето на посланието с искане за подчинение приключи, принцът рече:
— Е, никога няма да му стана васал. — Погледна жена си и попита: — А вие, мадам?
Без да обръща внимание на съпруга си, принцесата заговори на Тал:
— Значи Каспар иска война? Тал сведе глава.
— Не, ваше височество. Херцогът иска да се разреши един проблем, който мъчи този район от поколения. Указано ми е да ви го обясня колкото може по-точно. — Обърна се и даде знак на Амафи, който днес бе облечен също толкова пищно като него. Слугата пристъпи напред и връчи на господаря си кесия от черно кадифе, а той я отвори и я обърна и на мраморния под с дрънчене се изсипаха медальони. — Тези дванадесет медальона бяха взети от труповете на „пирати“, които бяха на картографска експедиция в суверенната територия на Оласко. Ако тези хора бяха просто търговци, милорд Каспар щеше да им е повече от задължен затова, че са направили актуални карти на признати търговски маршрути. Можем само да заключим, че бяха там злоумишлено.