— Медальони ли? — възкликна принцът. — Какво общо имат медальоните с карти?
Мършавият първи министър, казваше се Одески, изгледа Тал, присвил сините си очи: мъчеше се да прецени качествата на младия мъж. Без да му обръща внимание, Тал погледна принцесата, след което отвърна на принца:
— Ваше височество, тези медальони са на вашите Черни лъвове.
— Моите Черни лъвове ли? — Принцът определено беше объркан. — Какво общо има моята гвардия с това?
Одески се намеси:
— Ваше височество, мисля, че ще е по-добре да обсъдим въпроса на спокойствие.
— Да, така ще е наистина по-добре — каза принцът и стана. Принцесата последва съпруга си и на излизане изгледа внимателно Тал. Щом вратата зад тях се затвори, Одески каза:
— Аудиенцията свърши. Съветвам ви да се върнете в отредената ви квартира и да останете там. Дипломатическият статут ви защитава само в двореца. На разбойниците из града ще им е все едно дали херцог Каспар ще се ядоса заради кончината ви.
— Разбрано — отвърна кротко Тал.
Един от дворцовите пажове придружи Тал и Амафи до покоите, дадени им при пристигането им предния ден. Тал се оглеждаше, сякаш очакваше всеки момент да го нападнат от засада, но стигнаха до апартамента без инцидент.
Тал даде знак на Амафи да провери дали са сами и след като убиецът, превърнал се в слуга, го направи, му кимна, извади писалищните си принадлежности и каза високо:
— Чудя се какъв ли би могъл да е отговорът на принца до херцога?
— Кой може да каже, ваше великолепие? — отвърна Амафи. Тал взе молив и написа на един лист: „Можеш ли да го направиш?“ После го показа на Амафи. Слугата се усмихна.
— Трябва да отида до кухнята, ваше великолепие, и да поръчам да донесат плодове и вино. Нашите домакини се оказаха нехайни в осигуряването на удобство на посланик от съседна държава.
Поклони се и излезе, а Тал отиде до камината и хвърли листа в огъня. Можеха да са сигурни, че никой не ги наблюдава, но нямаше как да са убедени и че никой не ги подслушва.
Легна и зяпна тавана. Мислите му се върнаха към първата нощ по море на бързия кораб, който ги бе докарал от Опардум. Херцогът му беше връчил пакет с документите му, указанията, медальоните на мъртвите войници и бележка с херцогския печат, която гласеше: „Отвори, когато си сам в открито море“.
Беше изчакал да се стъмни, преди да я отвори, а вътре намери само една заповед: „Убий принцеса Светлана“. Излезе на палубата и хвърли посланието през борда.
Сега вече разбираше заповедта на Каспар. Без желязната принцеса принц Янош си беше обикновен глупак, който лесно можеше да се контролира.
Амафи се върна и го завари задрямал в леглото.
— Господарю…
Тал се сепна и се надигна.
— Буден съм. Просто се бях замислил. — Стана, отиде до масата и написа: „Какво откри?“ Амафи отвърна:
— Обърках се из коридорите, господарю, но един слуга се оказа така добър да ме упъти до кухнята. Дворцовият старши иконом е извън кожата си, че никой не се е погрижил за комфорта ви, и храната скоро ще пристигне. — А после написа на друг лист: „Открих начин“.
Тал рече:
— Е, това ще е добре дошло. Стомахът ми взе да стърже.
И хвърли листа в огъня тъкмо когато на вратата се почука. Амафи отвори и влязоха трима слуги с подноси. Единият носеше сирена, хляб и плодове, другият сладкиши и бонбони, а последният — вино и чаши.
Тал изчака да излязат и опита виното.
— Добро е — заяви съвсем искрено.
— Да ви оставя ли да си починете? — попита Амафи.
— Да. Докато чакаме за отговор от принца, изтичай в града и виж дали можеш да намериш нещо подходящо за подарък за лейди Наталия. И междувременно намери някоя аптека и виж дали имат нещо против морска болест. Това пътуване беше адски неприятно.
— Както заповядате, ваше великолепие. — Амафи бързо излезе. Щеше да се обърне към капитана на дворцовата гвардия, за да го помоли за ескорт, и щяха да му назначат двама отегчени гвардейци, които да го съпровождат, докато се мотае от дюкян на дюкян. Междувременно, покрай хубавите дрънкулки за сестрата на херцога, Амафи щеше да осигури и някои неща от не толкова забавно естество.
Атмосферата на официалната вечеря се оказа толкова топла, колкото планинските потоци от младостта му зиме, помисли си Тал. Принцът и принцесата напълно го пренебрегваха, доколкото бе възможно, без да се наруши политическото благоприличие. Поздравиха го веднъж учтиво, настаниха го на маса, заета от военни, които му отвръщаха едносрично и иначе го пренебрегваха. По едно време принцът учтиво го запита дали му харесва храната и виното и Тал още по-учтиво отвърна утвърдително.