Тал помисли. Бързо стигна до нещо, което нямаше да компрометира положението му и в същото време можеше да помогне да реши малкия си импас. Гледката с принцесата на светлината на свещите започваше да го завладява. Той се усмихна.
— Да, само игра, принцесо.
— Наричай ме Светлана, когато сме насаме, Тал. Тя се наведе леко напред.
— Е, та какво всъщност иска Каспар?
— Мога само да предполагам, но мисля, че иска да се увери, че няма да подпомагате които и да било негови врагове. Картографската експедиция явно е замислена, за да се намери чист път до Портал Оласко, а това е голяма грижа за херцога.
— Разбираемо — отвърна принцесата, топна пръст във виното на Тал и закачливо го прокара по устните му.
Тал усети, че се сгорещява, и щеше просто да го отдаде на виното и на съблазнителната игра на принцесата. Само че обучението му на Острова на чародея му подсказа, че тук има нещо друго. Отпи от виното, включи в работа добре обученото си небце и различи странен и някак нагарчащ оттенък във вкуса, оттенък, който не трябваше да го има.
Не беше сигурен какво точно е добавено във виното, но подозираше един определен прашец, правен от една определена дървесна кора. Продаваха го из цялото Островно кралство и в Ролдем като лек за стари мъже, чийто жар линее. На неговата възраст не беше необходим, но като че ли определено действаше.
Той остави бокала настрана.
— Мисля, че това, което всъщност иска херцогът, е да види една от границите си подсигурена, за да може да насочи ума си към други неща. Той има амбиции…
— Както всички добре знаем — прекъсна го Светлана, доближи се още до него и пръстът й зашари по брадичката му. — … амбиции, които изискват да не се опасява за безопасността на Оласко на много фронтове.
— Вижда във вашия съпруг инструмент на Мискалон или Роскалон, или навярно дори Островите, и би желал да намери убедителен начин да сложи край на тази заплаха — продължи Тал.
Тя го целуна, после леко се отдръпна и прошепна:
— Трябва да намерим друг начин да успокоим нашия прескъп Каспар, но никога няма да се закълнем във васална вярност. Навярно бихте могли да присъствате на заседание с кабинета на съпруга ми и да обсъдим тези неща малко по-дълго.
Тал отвърна също тъй шепнешком:
— На вашите услуги съм.
Тя се усмихна, придърпа го, излегна се на дивана и промълви:
— Да.
На разсъмване принцесата каза:
— Време е да си тръгваш.
Тал се облече и се обу, после отвърна:
— Благодаря на ваше височество за гостоприемството. Светлана се засмя — весело, искрено и топло.
— Благодаря на скуайъра за старанието.
— Не беше от старание, милейди. — Наведе се и я целуна. — Но и наркотикът във виното не беше нужен.
Тя се нацупи престорено.
— На моята възраст човек се притеснява.
— С вашата красота не се налага.
Тя стана, без да обръща внимание на голотата си, прегърна го и каза:
— Нямаш представа колко трудно беше. След като се родиха двете ни деца, последното преди десетилетие, моят съпруг… да кажем, че предпочита компанията на други.
Тал сви рамене.
— Той губи.
— А е толкова трудно понякога да убедиш някой младеж от двора, че… ами, боят се от гнева на принца. — И добави с горчивина: — След като би трябвало да очакват неговите благодарности и облекчение.
— Аз също бих се боял, но пък очаквам да си тръгна утре, ако не и още днес, навярно с декларация за война след мен.
Тя го придружи до вратата на покоите си, целуна го страстно и отвърна:
— Не всичко е изгубено. Ти си чудесно момче и ти се възхищавам, но няма да се огъна заради твоята защита. Но ще ти кажа, че войната е последен изход и не виждам нищо забавно в нея. Ще очаквам да направиш убедително изказване пред кабинета днес следобед, Тал, Дай ми нещо, с което да заработим, и можем да предотвратим войната. — Сведе очи и добави: — Все едно, ще го обсъдим през нощта насаме, нали?
— За мен е удоволствие, ваше височество — отвърна Тал, целуна я отново и напусна покоите й.
Дори да бяха изненадани, че един гостуващ посланик напуска покоите на принцесата призори, дворцовите гвардейци го скриха най-майсторски. Стояха на постовете си, вперили очи напред, докато Тал се връщаше към покоите си.