Накрая принцът заяви:
— Ще подготвим отговор на настояването на херцог Каспар и трябва да ви кажа, млади сър, че той няма да му допадне. Ни най-малко! След това ще ви отпратим с утринния отлив. Желая ви приятна вечер!
Стана и всички в заседателната зала също заставаха. Докато излизаше след съпруга си, принцеса Светлана се усмихна на Тал по такъв начин, че той бе убеден, че ще получи покана от нея след вечерята.
След като принцът и съпругата му напуснаха, първи министър Одески каза:
— Скуайър, ще ми отделите ли малко време, моля? Тал се поклони.
— На вашите услуги, министър.
— Моля да ме придружите. — И когато се отдалечиха достатъчно от другите членове на кабинета, Одески каза: — Доста объркахме нещата, не мислите ли?
— Ако под „объркахме“ имате предвид Салматер, сър, да, определено.
— Войната не носи изгода никому, а настояванията на Каспар ми приличат на твърде крайна реакция на сравнително дребно нарушение.
— Картографски експедиции, прикрити като контрабанда, в суверенната територия на Оласко при очакване на военна акция едва ли може да се нарече „дребно нарушение“, министър.
— Вие сте от Кралството, скуайър, тъй че може би сте в неведение за историята тук, в Изтока. Но ние се боричкаме, лъжем се, заплашваме се и общо взето играем грубо. Непрекъснато. Аз съм в двора на принца и на неговия баща преди това вече от трийсет години и съм видял шест гранични сблъсъка с Оласко и още толкова с Мискалон, два морски конфликта с Роскалон, един с Ролдем, друг с Островите, а спорните земи се превръщат в бойно поле всеки път, когато някой от местните владетели усили амбициите си. Но никога един владетел не е настоявал друг да му се преклони във васална вярност.
Тал отвърна тихо:
— Моят господар търси стабилност. Вижда, че може да дойде време, когато този район ще попадне под обсега било на Островите или на Кеш. Флотата на Ролдем може да защити района от Кеш поне за малко, стига да зачетат договорите си с Аранор и Оласко, но кой може да защити Роскалон, Мискалон и Салматер от Островите, ако решат да тръгнат на поход? Ролдем би могъл да се противопостави на кешийски боен флот в Морето на кралствата, но няма да стоварят войски на сушата, за да окажат подкрепа срещу Островите.
— Островите никога не са се стремили към експанзия на изток. Техният поглед винаги е бил насочен на запад.
— Но може ли някой да каже, че това не се е променило? — отвърна Тал още по-тихо. — Не го казвам току-така. Изцяло в наш интерес е Салматер и Оласко да запазят добри отношения. — Огледа се и продължи: — За мен би било крайно неприятно, ако това чудесно място се превърне в развалини. — Както щеше да каже Паско, Тал току-що бе показал пръчката на мулето. Вече беше време да покаже и моркова. — Моят господар е много щедър към приятелите си. Мисля, че ще се отблагодари за всяка добра работа, свършена от който и да е член на вашия съвет, за да се избегне тази война. Одески помълча, после отвърна:
— Ще се опитам да посъветвам Техни височества да проявят разум.
— Ще имам предвид старанието ви, когато докладвам на своя господар.
— Желая ви лек ден, скуайър — каза първият министър и се разделиха.
Тал разбра, че предвижданията на Амафи за стария благородник са верни. Одески нямаше безочливо да предаде своя принц, но бе готов да сътрудничи за всякакво мирно решение, което можеше да го задържи на привилегирования му пост.
А умреше ли принцесата, дворът щеше да се окаже в такава бъркотия и принцът щеше да е толкова негоден да управлява, колкото пиле сред буря. Одески почти със сигурност щеше да овладее съвета и Каспар щеше да се сдобие със своя ключ към властта в Салматер.
Тал стоеше на палубата. Беше на четири дни път от Опардум и по негови изчисления принцеса Светлана трябваше вече да е мъртва. Отровата, приготвена му от Амафи, нямаше да отнеме живота й веднага и кончината й щеше да изглежда предизвикана от сърдечни проблеми. Чарът на отровата по думите на бившия убиец бе в това, че симптомите щяха да са подвеждащи, да приличат на треска, което щеше да накара лекари и знахари да опитат с лекове, с които нямаше да постигнат нищо. Освен ако бързо не се намесеше някой жрец лечител с голяма мощ, шансът принцесата да оцелее бе нищожен.
Точно както го бе уверил Амафи, прилагането й се бе оказало съвсем лесно. Докато принцесата спеше, Тал извади тънък копринен конец, топна го в стъкленицата с отровата и бавно капна няколко капки на устните й. Както беше предрекъл Амафи, Светлана ги облиза в съня си и когато се размърда, Тал спря. Отровата имаше лепкав сладникав вкус и На заранта утайката, останала по устните на принцесата, бе станала безвредна. Тал я целуна на събуждане без страх. Преди разсъмване се любиха… И той знаеше, че тя вече е мъртва, убита от самия него.