За миг това разбуди гузната му съвест, но той побърза да потисне чувството. Въпреки чара на Светлана той знаеше, че по свой начин тя е също толкова безскрупулна, колкото и Каспар, и че сексът е само едно от многото й оръжия; че страстта й и милите думи, които шепнеше в ухото му, не значат нищо, че са въпрос само на опит и не бива да се взимат на сериозно.
Мисията му беше коварна и той вече беше продал душата си, за да я изпълни. Като на онзи скорпион, измяната бе в кръвта на Каспар и рано или късно Тал щеше да бъде предаден. Тогава щеше да е свободен от клетвата си и да може да нанесе удара си срещу виновника за унищожаването на оросините. Дори да загинеше, докато отнемаше живота на Каспар, щеше да е изпълнил своя дълг към предците си.
Но преди Каспар трябваше да умре друг: капитан Куинт Хавревулен, човекът, който лично бе ръководил избиването на близките му. Да, Тал трябваше да потърси удобна възможност да унищожи капитана преди Каспар. И чак след като убиеше и двамата, можеше да си позволи да скърби, че е изгубил душата си.
Стига да оживееше.
Глава 10
Откритие
Тал стоеше и чакаше.
Каспар седеше отпуснат, зачетен в някакво съобщение. Най-сетне го остави и се усмихна.
— Току-що пристигна донесение от агентите ни в Станция Майцел. Принцеса Светлана неочаквано е изпаднала в силна треска, от която сърцето й спряло да бие. Принц Янош не е на себе си от скръб и съветът го е обявил за негоден да управлява. Принц Серж е провъзгласен за владетел, но той е още момче и министър Одески ще управлява от негово име, докато не навърши пълнолетие. Гениално, Тал. Как все пак успя да постигнеш такова съвършено разрешение?
Тал заговори спокойно.
— Моят слуга Амафи знаеше за една определена отрова, която може да се смеси от привидно безвредни съставки — повечето от които не е трудно да се намерят, — и посети няколко аптеки в града. Той приготви отровата, а аз намерих начин да я приложа в нощта преди заминаването си. Принцесата трябваше да умре до седмица.
— Значи не съществува никаква явна връзка между твоята визита и нейната смърт. — Каспар направо сияеше. — Момчето ми, изключително съм доволен от работата ти. Очаквам първият министър да се обади до дни и да помоли за едно или друго „разяснение“ по последното ми послание, за да може да намери начин да отклони настояването ми.
— Означава ли това, че ще се върна в Станция Майцел? — попита Тал.
— Не. Настояването ми за васалство ще отпадне. Исках Светлана да умре, макар че тая стара брантия ще ми липсва. — Вдигна ръка и почти допря палец и показалец. — Ей толкова близо бях до брак с нея. Баща ми смяташе, че е добра партия, но аз го разубедих. Един от двама ни трябваше да убие другия. — Каспар се разсмя и добави: — Е, единият го направи. — Херцогът стана. — Възнаграждавам отличната работа, Тал, и заради това ти вече си мой дворцов барон. Ще наредя да съставят грамотата и ще намеря някое безполезно парче земя, което да добавиш към безполезната си земя в Островите. Но знай, че те чакат други облаги, ако продължиш да ми служиш добре.
— Благодаря ви, ваша светлост. Винаги ще се старая.
— Хайде сега да хапнем нещо за обяд и да видим какво ново злодеяние можем да измислим за теб.
Тал го последва на една тераса с изглед към залива. Денят беше хладен, тъй като есента вече бе дошла, затова и двамата бяха с дебели палта. Ала за Тал студеният въздух бе ободряващ.
Каспар махна на слугите да се оттеглят и заговори:
— Длъжен съм да призная, че очаквах да чуя, че си задържан и екзекутиран, което щеше дами даде повод да вляза с войска и да отмъстя за тебе. Не че нямах повод, но ме разбираш.
— Да, ваша светлост.
— Сега най-вероятно ще изтръгна отстъпки от министър Одески и ще си спестя досадата с войната.
— Останах с впечатлението, че искахте пълно подчинение, ваша светлост.
— От Светлана и нейния идиот съпруг — да. Ако твоята мисия се провалеше. Не забравяй: никога не разчитай на един-единствен план, Тал. Винаги трябва да разполагаш с два или повече, ако си се заловил с нещо рисковано. Ако първият план се провали, минаваш на втория. Ако вторият се провали, минаваш на третия.
— А ако се провали и третият, ваша светлост? Каспар се засмя.
— Тогава бягаш колкото краката ти държат, ако още си жив.
Тал отвърна със смях, макар че изобщо не му беше смешно. Каспар продължи:
— Ако бях отишъл при Светлана с разумно искане, с настояването Салматер да престане да действа в полза на враговете ми, тя щеше да настои да поговорим и щях да си замина с отстъпка от нейна страна, че Салматер ще престане да действа в полза на враговете ми от време на време. С настояването за васалство и пълно подчинение знаех, че ще са твърде заети с мисълта що за лудост ме е обзела и няма много да се замислят над възможността, че може да имам друга амбиция.