— Да се отървете от принцеса Светлана. Каспар кимна.
— Да, колкото и да съжалявам. Тя никога не е разполагала с достатъчно ресурси, за да ме предизвика пряко, Тал. Винаги й се е налагало да зависи от други, за да укрепи позициите си. В различни моменти е действала в съюз с Ролдем, с Островите, а този път беше Мискалон. Тя всъщност така и не ми прости, че отказах да се оженя за нея.
Тал седеше и слушаше мълчаливо, изражението му издаваше мислите му. Каспар продължи:
— Да, много от нещата, случили се между Светлана и мен, се дължаха на отказа ми да я взема за жена. Не че беше влюбена в мен, нали разбираш. — Изсмя се. — В много отношения бяхме еднакви: амбициозни, безскрупулни, неотстъпчиви. Ако тя беше мъж, без колебание щях да я взема за свой първи генерал. Но за съпруга… — Сви рамене. — На нея й трябваше марионетка като Янош, за да държи властта. Но не можех да простя последните й безскрупулни прояви. Действията й с Мискалон за завземането на Портал Оласко… това беше прекалено. За първи път си позволяваше да насърчи пряка атака на територията на Оласко и това не можех да търпя. — Плесна с ръка по масата, широко усмихнат. — Но това е без значение. Нея вече я няма и скоро ще имам нов договор със Салматер, и когато приключа с тях, е напълно възможно да се окажат провинция на Оласко. — Херцогът се отпусна на стола. — Вече мога да обърна внимание на други неща.
Тал си мълчеше, отпиваше от виното и похапваше.
Каспар също си взе хапка и след като преглътна, рече:
— Различаваш ли някакъв план тук, Тал? Някакъв шаблон, който те кара да мислиш, че разбираш какво се опитвам да направя?
— Всъщност не, ваша светлост. Мисля, че има някои очевидни неща, като подсигуряване на границите ви и грижа да се предпазите от потенциални врагове, но извън това — нищо явно.
— Добре, защото си много умен младеж и щом ти не виждаш нищо явно, значи няма нищо явно за виждане.
— Сега за следващата ти задача — продължи херцогът. — Искам да си починеш и да се порадваш на новия си ранг за около седмица. След това, щом ти кажа, искам да заминеш за Саладор. Имам разни поръчки и задачи за тебе в този град. Но искам до Празника на Средизимие да се установиш като жител на този град.
— Това няма да представлява никаква трудност, ваша светлост. Живял съм там и мога лесно да възобновя приятелства и да се установя отново.
— Добре. Защото херцог Вариен Родоски ще присъства на празненствата под домакинството на херцога на Саладор. Познаваш ли го?
— Виждал съм го и веднъж му бях представен набързо, но не мога да твърдя, че го познавам.
— Знаеш ли колко е важен за трона на Ролдем?
— Той е братовчед на краля и е на ред за короната след… принц Матю?
— И принц Майкъл, Констънтайн и принцесата. Накратко, той се пада шести поред за наследството. Поради това е един от важните херцози в Ролдем, ако не и сред най-важните.
— Значи, ваша светлост, аз съм в Саладор и херцог Родоски — също. Какво е желанието ви?
— Желанието ми, млади Хокинс, е да разбера, че след празненствата си напуснал Саладор, а херцог Родоски — не.
— Желаете той да не се върне в Ролдем?
— Да, точно така.
— И колко дълго желаете херцогът да остане в Саладор, ваша светлост?
— За остатъка от живота си, приятелю — отвърна Каспар. — Колкото се може по-кратко.
Тал помълча за миг, после каза:
— Ще видя какво мога да направя, ваша светлост.
— Знам, че няма да ме разочароваш, барон Талвин — каза херцогът с жестока усмивка.
Тал се загледа мълчаливо към залива. Дъхът му излизаше на пара в студения въздух — той всъщност усети студа чак сега.
Тал седеше само на три места от лейди Наталия. С издигането му в ранг барон бе последвало и спечелването на място на масата на херцога по време на вечеря. Вляво от него седеше друг млад барон, Евгени Колдас, а между тях и Наталия седеше капитан Куинт. И двамата бяха поздравили Тал с новата му титла, макар да се виждаше ясно, че при Куинт е само проява на учтивост. Още от мига, в който се бяха запознали, между двамата се бе породила отчужденост и Тал не знаеше дали е причинена от някаква лична омраза, от съперничество за вниманието на Наталия или пък капитанът усеща враждебността му, колкото и добре да я прикриваше.
Ако съдбата позволеше, Тал щеше да се погрижи Куинт и херцогът да умрат и тогава…