Представа нямаше какво ще прави след това — стига да оцелееше, разбира се. Усети се, че се е отнесъл в мисли, когато Евгени Колдас каза:
— Бароне?
— Извинете — отвърна Тал. — Просто съм поразен от щедростта на Негова светлост и се бях замислил. Какво казвахте?
— Казвах, че ако разполагате с време, за мен ще е удоволствие да ви заведа нагоре по реката, в дивата пустош отвъд Хълмистите земи. Славата ви на ловец буди у мен желание да видя какво мога да науча от вас.
Тал смяташе Колдас за искрен човек, за когото празното ласкателство е неприсъщо, затова се усмихна и отвърна:
— Стига времето да позволи, ще ми е наистина приятно.
Вечерята течеше по обичайния начин. През месеците, откакто се бе настанил тук, Тал вече бе свикнал с ритъма на херцогския двор. Херцогът бе необичаен владетел, доколкото не изискваше придворните му да присъстват непрекъснато около него. Голяма част от времето на Каспар минаваше в компанията на Лесо Варен, който почти никога не напускаше покоите си, а в редките случаи, когато го правеше, беше винаги с херцога.
В тези редки случаи Тал наблюдаваше много внимателно и се стараеше да научи за този човек колкото може повече в полза на Конклава. Беше решил, че най-подходящият избор е да остане напълно пасивен по този въпрос. Никога не споменаваше името на Лесо, нито разпитваше за него. Само слушаше, ако някой друг заговори за магьосника.
След няколкото месеца, прекарани в Опардум, беше започнал да мисли за Лесо Варен като за Човека, който го няма. Името му никога не се споменаваше в никакъв контекст освен в един: когато херцога го нямаше, все някой подхвърляше: „Горе е, при Варен“.
Тал не бързаше, но беше любопитен. Беше решил, че все ще дойде денят, в който да зададе въпроси, но този ден все още не бе настъпил.
На Амафи му бе наредено да се държи по същия начин с другите слуги в цитаделата. Да слуша, но да не пита. Единственото, което бе успял да открие, беше, че два пъти на ден пред покоите на Варен се оставя храна и че веднъж седмично пред вратата се оставя купчина дрехи за пране. На никой слуга не бе разрешено да влиза вътре, освен в много редки случаи, винаги по нареждане на Варен и винаги свързано с някоя неприятна задача. Амафи беше чул един слуга да недоволства, че ако Лесо Варен поиска да му извлекат още един труп от покоите в тъмна доба, да си го прави сам проклетникът, а друг веднъж подхвърлил, че от каквото и да били черните петна по стените в една от стаите горе, било почти невъзможно да се изтъркат.
Тал беше дал подробни указания на Амафи за ролята му на слуга и вече намираше, че е достоен съперник на Паско в обичайните ежедневни проблеми. Дрехите му винаги бяха чисти, подредени безукорно, а съобщенията му се доставяха навреме. Амафи умееше да се слива с фона въпреки донякъде колоритния избор на облекло в отделни случаи и запомняше всичко, което виждаше и чуваше.
След вечерята Наталия даде знак на Тал да се доближи до нея и прошепна:
— Ще имаш ли малко време за мен по-късно? Тал кимна и отвърна също тъй тихо:
— Колкото пожелаете, милейди.
Тя се усмихна, тръгна да излиза с брат си и подхвърли през рамо:
— Ще те известя.
Тал се поклони. Капитан Куинт Хавревулен се обърна към него и каза:
— Не ставаме ли амбициозни, бароне? Тал се престори, че не разбира намека.
— Сър?
— Просто внимавайте, бароне. Нашата дама си има много ухажори и някой от тях може да не понесе добре конкуренцията.
— Аз съм само слуга на нашата дама, сър — отвърна Тал с усмивка, кимна, обърна се и се отдалечи.
Амафи застигна господаря си и заговори:
— Милият капитан желае смъртта ви, ваше великолепие.
— Е, чувствата са взаимни.
Щом се прибраха, Амафи попита:
— Какви са желанията ви, ваше великолепие?
— Нашият господар, изглежда, няма да се нуждае от мен тази вечер.
— Дали да не отидем в града?
— Не, тази вечер искам да поизследвам малко — отвърна Тал. — Каспар няма да има нужда от мен, но подозирам, че Наталия вероятно ще ме потърси след единайсет. Тъй че трябва да съм се върнал дотогава.
— Ваше великолепие, но това са по-малко от два часа — каза Амафи.
— Ако поканата дойде, преди да съм се върнал, кажи, че… че се къпя… А, и поръчай да донесат вода. Няма да се бавя. — Смъкна богато украсената си туника и си навлече по-простичка, тъмносива. Отиде до вратата и надникна наляво и надясно. — Ще се върна скоро.
— Добре, ваше великолепие.
Тал вървеше тихо по сумрачния коридор. След първия ден, в който Рудолф го разведе из слугинската мрежа, тор при всяка възможност я проучваше сам.
Вече бе открил две мрежи от проходи, явно неизвестни на слугите, които продължаваха мили навътре в скалата. Едната водеше надолу и той се бе отказал да я проучва поради ограничения във времето. Другата вървеше леко нагоре и свършваше при едно срутване. Тал беше убеден, че с малко разкопаване може да намери изход към повърхността на платото над цитаделата.