Сега търсеше таен вход към покоите на Лесо Варен. Вече бе опитал неуспешно няколко прохода, минаващи успоредно на коридора, водещ до тази част на цитаделата, а сега проучваше тайните коридори над него. За малко не се беше пребил, докато пробваше една от стълбите към по-горните нива — точно както го бе предупредил Рудолф, дървото се оказа старо и изгнило.
Но намери и три здрави стълби, които го отведоха до низ от проходи, разположени по-високо от всички, които бе видял досега. Започваха в отдалеченото крило на цитаделата, което бе затворено, и се виеха покрай най-високите нива с помещения. Тал бе запомнил всяко помещение в цитаделата и на всяка стъпка по пътя си знаеше точно къде се намира.
Знаеше също така, че времето му изтича и че трябва бързо да се върне в квартирата си. Стигна до една врата и спря.
Ако бе преценил правилно посоката и разстоянието, от другата страна на тази врата щеше да има коридор, който след стотина стъпки щеше да го изведе до нещо като слугински вход към коридора за личните покои на Лесо Варен. Огледа внимателно вратата, докосна я… и целият настръхна.
На вратата имаше магическа преграда. Дори в този забравен проход чародеят си бе осигурил недостъпност. Тал бързо се отдръпна. Надяваше се, че краткият му допир не е предупредил заклинателя. Смяташе, че е малко вероятно, тъй като по този проход сигурно минаваха достатъчно плъхове и Варен едва ли го проверяваше повече от два-три пъти в седмицата.
Реши да дойде пак някоя нощ. Сега трябваше да се прибира. Тръгна по най-късия път обратно и след като се спусна по няколко стълбища и извървя поне половин миля по мрежата от проходи, най-сетне открехна слугинската врата срещу жилището си. Надникна, увери се, че коридорът е празен, и бързо се шмугна при Амафи.
— Лейди Наталия прати бележка — каза слугата.
— Кога? — попита Тал, докато смъкваше изцапаната си туника.
— Преди десетина минути. Отвърнах, както ми наредихте — че се къпете и скоро ще отидете.
Тал бързо се съблече и се топна в топлата вана.
Изми се набързо, облече се и излезе.
Двамата стражи пред вратата на покоите на Наталия се направиха, че не го виждат, което бе знак, че е очакван.
Едно слугинче му отвори и щом той влезе, се измъкна навън. Тал отиде до вратата на спалнята и я отвори.
— Кучи син такъв — каза мило Наталия. — Защо ме караш да чакам?
Седеше върху цяла камара възглавници, увита със снежнобял чаршаф. Голите й рамене и шия се къпеха в светлината на единствената запалена свещ. Беше прибрала дългата си черна коса с фиби.
— Бях в банята — отвърна Тал и седна до нея.
Тя пусна чаршафа, протегна ръце и го притегли към себе си.
— Повечето мъже не са толкова чистоплътни.
— Някакви оплаквания? — попита той, преди тя да го целуне.
След дълга страстна целувка тя отвърна:
— Не, макар че ще ти призная, миризмата ти ми харесва — стига да е умерена — повече от сапуна, който използваш. Ще трябва да пратя човек до Родез да купи от тамошните сапуни. Те са по-хубави.
— Ще ги използвам с радост.
— Хайде млъквай и се събличай.
— Слушам, милейди — отвърна Тал и се ухили.
Слънцето тъкмо изгряваше. Наталия се размърда сънено и Тал понечи да се откопчи от прегръдката й, но тя се събуди и го стисна още по-силно.
— Не си отивай.
— Трябва. Ако брат ти ме повика, ще е по-добре за всички пажът да ме намери в квартирата ми.
— Колко досадно — каза тя нацупено.
Понякога му се струваше, че наистина е малко момиче. Тал почна да се облича. Тя лежеше по гръб и зяпаше балдахина.
— Понякога ми се иска да беше принц или поне някой могъщ херцог някъде, Тал.
— Защо?
— Защото тогава брат ми можеше да се съгласи да се оженим.
Нещо го жегна в стомаха и той я погледна и каза:
— Наталия… Тя се засмя.
— Не гледай така паникьосано де. — Обърна се и се надигна, гушнала възглавницата. — Не съм влюбена в тебе. — Присви очи. — Не знам дали изобщо мога да се влюбя. Мисля, че по рождение съм лишена от това. И зная, че и ти Не си влюбен в мен. Не мисля, че някой от нас е от този тип… Но ти си ужасно забавен. Ако трябва да се омъжа за човек, в когото не съм влюбена, то нека поне да е такъв, с когото ще ми е приятно. Знаеш толкова много неща и си постигнал толкова много за мъж на твоите години. И си мисля, че може би си… не знам… някак особен.