— Ласкаеш ме, Наталия.
— Да, знам. Но го заслужаваш. Ти си най-младият мъж за всички времена, провъзгласен за шампион на Двора на майсторите — накарах един писар да провери. И как спаси Каспар от онази мечка… Знаеш много езици, разбираш от храна и вино… Какво още можеш да правиш? Разбираш ли от музика?
— Слабо — призна Тал, докато си обуваше ботушите.
— Какво още?
— Е, и рисувам.
— Трябва да ми нарисуваш портрет! — възкликна тя. — Виждаш ли, толкова много неща си, каквито повечето мъже в живота ми не са. Не си глупав. Никога не ми е скучно с теб. О, направи нещо наистина велико, Талвин Хокинс, че брат ми да се съгласи да се оженим. Иди завладей някоя страна, или покори някоя държава и я подари на Каспар.
Тал се засмя.
— Брат ти би могъл да се съгласи, ако можех да поставя някоя държава в нозете му, но без нещо такова подозирам, че в бъдеще трябва да продължим по различни пътища.
Тя се хвърли към него и го прегърна.
— Не задълго, Тал. Може и да не съм способна да се влюбя, но ако можех, щях да се влюбя в теб, дълбоко и с цялото си сърце.
За един кратък, неудобен миг Тал не знаеше какво да отвърне. Спал беше с много жени през живота си, но извън това не можеше да твърди, че ги разбира. Точно с това никога не беше се сблъсквал: Наталия бе различна от всички жени, които бе познавал, и той не беше сигурен дали просто капризничи, или разкрива нещо дълбоко заровено в душата й. Потърси в ума си да измисли по-лек начин да се измъкне от неудобството, целуна я и каза:
— Ако жена като теб може да обикне мъж като мен, дълбоко и с цялото си сърце, това би било нещо наистина забележително. Дори боговете биха го забелязали.
Тя го погледна и се усмихна.
— Добре казано. Сега, преди да си побягнал, кажи ми: спа ли с принцеса Светлана, преди да я убиеш?
Изведнъж Тал разбра, че отново се е върнала другата страна на Наталия, хладната, пресметлива, коварна страна.
— Милейди? Наталия се изсмя.
— Не се притеснявай, Тал. Каспар ми каза много малко, но зная достатъчно, за да долавям податки и да правя заключения. Е, вече можеш да си тръгваш.
Тал се поклони и бързо излезе. Сутрешният персонал вече се бе раздвижил из цитаделата по всевъзможните си задачи, защото придворните на херцога скоро щяха да се събудят и да поискат закуската си.
Амафи вече беше буден и беше приготвил чисто бельо и дрехи, ако на господаря му потрябват. От ваната се вдигаше пара — бе напълнена току-що. Тал миришеше на Наталия и на парфюма й и знаеше, че ще предизвика вдигане на вежди, ако се доближи така до другите членове на двора.
Легна във ваната и каза на Амафи:
— В случай, че го забравя, моля те, чувствай се свободен, дори длъжен, да ми напомняш, че Наталия по свой начин е точно толкова опасна, колкото и брат й.
Амафи — вече търкаше гърба на господаря си — отвърна:
— Не, ваше великолепие. Тя е по-коварна.
Амафи влезе забързано в стаята. Беше целият оплескан… с кръв.
— Какво е станало? — възкликна Тал.
— Нещо необичайно, ваше великолепие. Облечете си по-просто облекло, бързо.
Беше почти посред нощ и Тал току-що се беше върнал от късна вечеря с Каспар и придворните му. Яденето бе преминало в средвечерно пиене и приказки и никой освен Наталия не бе напуснал масата часове наред. Тя се бе извинила под предлог, че е уморена, и на излизане хвърли отчаян поглед към Тал. Той също толкова бързо сви рамене и кривна леко глава в отговор, че нищо не може да се направи и че ще я навести някой друг път.
Тал облече туниката и клина, които носеше на упражненията на плаца.
— Ботушите не вървят — каза Амафи.
— Нищо по-просто нямам.
— Тогава елате бос.
После грабна шепа пепел от камината и я размаза по лицето и косата на Тал.
— Господарю, постарайте се да приличате на долен селяк и може и да преживеем тази нощ. — Забърса малко кръв от туниката си и я размаза по туниката и лицето на Тал.
След което го поведе право към крилото на цитаделата, използвано от Лесо Варен. Щом видя какво става там, Тал насмалко щеше да повърне.
Пребледнели слуги изнасяха трупове от жилището на магьосника. Сред слугите се мяркаха и непознати, може би работници, привикани от града. Някой им подвикна:
— Вие двамата! Внесете онова корито там, по-бързо. Тал и Амафи вдигнаха голямото дървено корито, пълно с вода, смесена с нещо лютиво. Очите на Тал се напълниха със сълзи и той извърна глава настрани. Все пак успяха да вкарат коритото в жилището на мага.
Лесо Варен стоеше до една маса, взрян в купчина свитъци. От време на време вдигаше очи да види как върви работата, но цялото му внимание бе насочено в тях.
Стаята беше същата, в която Тал бе положил клетвата си, с две големи двукрили врати от двете страни. Вратите наляво бяха отворени и на Тал и Амафи им посочиха да отнесат коритото там.