Щом го оставиха на пода, Тал се огледа. Стаята беше с голи каменни стени, без нищо, което да й придаде поне малко уют. Една от стените беше покрита с рафтове, пълни с книги и свитъци. На стената срещу вратата на тежки вериги висяха многобройни пранги и ако се съдеше по кръвта по нея и по пода, труповете трябваше да идват оттам, реши Тал. На третата стена имаше малък прозорец и под него писалище с мастилница и перо. Вдясно от вратата имаше голяма маса, покрита със стъкленици, делви и кутии. На пода имаше голям сифон — кръвта бавно се отичаше през него.
Тал настръхна. Тази стая бе просмукана от гнусна магия. Той помнеше достатъчно неща от обучението си на Острова на чародея, за да добие някаква представа какво става тук. Черни магии за обвързване и могъщи заклинания, за да сплашат врагове, и всевъзможни други тайнствени дела, и всичко това ставаше още по-силно от човешка смърт и пролята кръв. Лесо Варен бе некромант, майстор в смъртната магия, и явно се бе заел с някакво могъщо заклинание. По разсеяното му изражение, докато сверяваше бележките си, Тал реши, че всичко е минало добре — за Варен, разбира се.
Взе една четка и започна да търка пода, а Амафи се зае със стените. Докато работеше, Тал се стараеше да запомни всяка подробност. Приближи се постепенно към рафтовете, мъчеше се да разчете заглавията, ако може. Повечето томове не бяха надписани, а на други се виждаха тайнствени глифове и неведоми за него знаци. Но на гръбчетата на десетина имаше заглавия — на кешийски, на ролдемски, на Кралската реч — и той ги запомни за деня, в който щеше да докладва на Конклава.
Толкова се бе увлякъл в това, че не усети как някой дойде зад него. Усети нечия длан на рамото си, обърна се, снишил поглед, за да не се окаже някой, който да го познае, и видя две боси стъпала под дълга мръсна рокля. Вдигна очи и видя млада жена с ведро в ръката.
— Дръпни се да измия — каза му тя на ролдемски.
Тал кимна, отдръпна се и се подпря с ръка на стената. Почти му се зави свят. Младата жена не го погледна повече, лисна водата на пода и започна да мие локвата кръв.
Той я гледаше вцепенен. Амафи го дръпна за ръкава и прошепна:
— Не я зяпайте, господарю. Наведете глава!
Тал отново затърка с четката. Всякакви мисли за заглавия се бяха изпарили от ума му. Работата продължи около час, след което им заповядаха да изнесат коритото от стаята. Щом го изляха, двамата забързаха към стаите си. Ваната все още беше пълна и Тал каза:
— Трябва да се окъпем и двамата, после ще почистиш всичко. Никой не бива да види и капка кръв тук.
— Какво ви стана, ваше великолепие? — попита Амафи. — Изглеждахте все едно сте видели призрак.
Тал вдигна очи.
— Почти, Амафи. Почти. — Смъкна подгизналата си от кръв риза и я хвърли на слугата. — Изгори я. И панталоните. Всичко.
Седна във ваната и затвори очи, но лицето на младата жена витаеше във вътрешния му взор като портрет, жигосан в паметта му. Всеки косъм от косата й, петната по страните й, белезите по лицето й — отоци, някои стари, други — отскорошни.
Но той я помнеше от време, когато лицето й бе напръскано с лунички от слънцето и меденоцветните й очи го поглеждаха присвити така, че му се искаше да умре. Натопи главата си под водата и си изми косата. Стисна очите си с ръце. Наистина бе видял призрак. Познаваше това високо стройно тяло. Виждал я беше да тича с другите момичета в Кулаам още когато Талвин Хокинс се казваше Киелинапуна — Малка червена катерица, а тя се наричаше Око на синекрил примкар.
Амафи попита:
— Какво има, ваше великолепие?
Искаше му се да извика: „Не съм последният от племето си!“, ала знаеше, че ако го направи, ще трябва да разкаже на Амафи повече, отколкото е редно. Най-сетне промълви:
— Онова момиче… в стаята на Лесо Варен. С русата коса.
— Да, ваше великолепие?
— Тя… Прилича на едно момиче, което…
— Аха — отвърна Амафи и започна да смъква оцапаните си с кръв дрехи. — Смайваща прилика, така ли?
— Наистина смайваща.
Докато Амафи се къпеше, Тал се избърса. И преди да си легне — знаеше, че сънят изобщо няма да го споходи — каза:
— Утре, докато херцогът ми дава последни указания, преди да тръгна за Саладор, искам да разбереш каквото можеш за онези хора, дето изнасяха труповете. Трябва да са някои, на които се разчита, че ще мълчат. Разбери каквото можеш.
— А за момичето? Тал помисли и каза:
— Още не. Засега само разбери коя е и кой е господарят й.
— Да, ваше великолепие.
Тал седна пред камината да се стопли. Отне му много повече време, отколкото очакваше.