Сгъна съобщението, запечата го с восък, но без да го подпечата с пръстена си с личния печат. После го адресира до „Скуайъра на Дълбоки лес“. Амафи се върна и му съобщи за една баня наблизо, била достатъчно добра, та Тал да я удостои с посещението си. Тал пък му връчи съобщението и го попита дали знае пътя до „Буре и лоза“. Знаеше го. Тал му нареди да предаде съобщението на собственика, без да чака отговор, след което да го намери в банята и да му донесе чисти дрехи.
Амафи тръгна на бегом, а Тал слезе долу да поговори с Маджери и готвача, който вече се беше върнал от пазар.
— Ти трябва да си Люсиен.
Готвачът се оказа млад мъж, само с година-две по-голям от момичето, ако се съдеше по външността му, но се стараеше да изглежда уверен.
— Да, сър.
— Е, мисля, че няма да ти се отваря много работа. Не вечерям много вкъщи и рядко каня гости. Тъй че ще готвиш най-вече сутрин за закуска и може би по някой обяд от време на време.
— Добре, сър.
Тал долови акцент в говора му.
— Откъде си?
— От Батира, сър. От едно селце, Дженуи, близо до града.
— Аха — каза доволен Тал. — Кухнята на Батира е прочута. Кои са ти специалитетите?
Люсиен взе да изрежда списък на любимите си блюда, а Тал го прекъсваше, за да го попита как точно приготвя едно или друго. Щом Люсиен започнеше да описва приготовлението, Тал задаваше въпроси и често предлагаше други подправки или билки, така че готвачът скоро се отпусна и лицето му грейна.
— Разбирате от храна, сър.
— Работех в една кухня навремето — отвърна Тал равнодушно. — Може да съм скуайър, но не съм от заможните — добави, след като Люсиен и Маджери се спогледаха изненадано, и се засмя. — Дори скуайърите трябва да ядат, нали?
Забеляза ги как се спогледаха и попита:
— Женени ли сте?
Бледото лице на Маджери стана тъмночервено.
— Не, сър… още не, но бихме искали да се оженим някой ден.
— Вижте какво ще ви кажа. Днес ще вечерям навън, бездруго имам работа, но утре защо не приготвиш някой от специалитетите си? Не бих имал нищо против, ако приготвиш повече, отколкото ще ми стигне, и вие с Амафи довършите онова, което остане, но бих искал да видя дали готвиш толкова добре, колкото говориш за готвене.
— Няма да ви разочаровам, сър.
— Добре, сега излизам за баня и масаж. Ще очаквам да ми донесеш храна час след разсъмване… чакай, нека да са два часа. Може би ще се върна късно. Между другото, вие двамата къде спите?
— В сутерена, сър. Имаме една стаичка там, а и за слугата ви също има легло.
— Това няма да е нужно. Той е и мой телохранител и ще спи в малката стая на горния етаж, до моята. Вие можете да си останете само двамата.
Маджери изглеждаше облекчена, а лицето на Люсиен направо грейна.
— Да, скуайър!
Тал излезе от къщата и бавно тръгна към банята. Гледаше града и по едно време осъзна, че Саладор му е липсвал. „Какво става с мен? — зачуди се. — Не съм сантиментален, но ето, че се връщам в място, което ми е скъпо“.
После си даде сметка, че не мястото му скъпо, скъп му беше споменът за времето, прекарано тук. Двамата с Калеб бяха учили тук заедно, напивали се бяха заедно, дори по курви бяха ходили заедно. Тук в Саладор се беше научил да разбира от вино, храна и изкуства. Тук се беше научил да свири и да танцува, да рисува, беше се научил как да е чаровен и да съблазнява хубави жени. Единствено тук бе имал време да забрави мрачния дълг на възмездието и не беше мислил за бъдещето, живял беше за мига.
Сега усети, че му липсва Калеб. И копнееше да спаси Око на синекрил примкар. И най-изненадващо от всичко — усети, че му липсва Наталия.
Храната беше изумителна. Тал вдигна очи към Люсиен и рече:
— Опитвал съм и по-добри ястия. — Лицето на готвача леко посърна, но Тал добави: — Но не много. Наистина си разбираш от занаята.
— Благодаря ви, скуайър.
Тал помисли. Знаеше, че пребиваването му в Саладор ще е кратко, въпреки че се преструваха, че уж се настаняват за дълго. Времето ставаше студено и хората скоро щяха да започнат да се подготвят за Празника на Средизимие. Херцог Родоски щеше да пристигне в града след малко повече от месец. Но му се искаше да направи нещо, за да помогне на тази млада двойка.
— Какви са дългосрочните ти планове, Люсиен? Младежът сви рамене.
— Планове ли, сър? Не знам. Извадих голям късмет, че получих тази работа. Напоследък в Саладор има повече добри готвачи, отколкото работни места. Би било хубаво да си имам постоянна работа при някой, който да цени уменията ми, като вас, сър — довърши припряно.
Тал се засмя.
— Не си ли мислил, примерно, да намериш някой, който да те подкрепи да си откриеш свое заведение?