Момчето стана и каза:
— Аз също. Лека нощ, господа. Тал се обърна към другите трима.
— Ще продължим ли? Рубен се изправи.
— Достатъчно загубих, Тал. Радвам се, че се видяхме. Другите играчи също си тръгнаха и Тал стана. В ъгъла имаше друга игра със свободен стол, но се беше наиграл достатъчно на карти за тази нощ. Имаше и други игри, зарове, колелото, но те някак не можеха да предизвикат ентусиазма му. Целта на посещението бе постигната. Дюмон можеше да спомене само на неколцина в замъка на херцога, но младият скуайър Джон почти със сигурност щеше да разкаже на всички, че е играл с шампиона на Двора на майсторите.
Беше пил малко тази нощ, отпиваше на малки глътки и гледаше как другите играчи се опиват. Но изпитваше нужда за още, преди да си тръгне. Погледна към отсрещния ъгъл на помещението: Амафи седеше безмълвно над същата халба бира, която беше „пил“ цяла вечер. Тал беше настоял, докато играе комар, телохранителят му да стои на разстояние. Трябваше да знае кой го наблюдава и Амафи бе неговият втори чифт очи.
Поръча си бренди и отпи. Острият горчиво-сладък вкус на питието затопли вътрешностите му. Когато се изправи, усети, че мрачните чувства, които го бяха обсебили по-рано вечерта, се надигат отново, и приложи всички умствени хитрини, на които го бяха научили на Острова на чародея, за да ги прогони. Остави недовършеното бренди и тръгна към вратата.
Излезе, вдигна очи към небето и прецени, че остават помалко от шест часа до разсъмване. Закрачи бавно, изчакваше Амафи да го настигне.
Чу зад себе си бързо приближаващи се стъпки и се обърна. Но вместо слугата си видя как една облечена в черно фигура скочи срещу него, с извадена кама.
Спасиха го единствено почти свръхестествените му рефлекси. Той отстъпи встрани само колкото да избегне камата и след миг се търкаляше по земята, вкопчен в битка с нападателя.
Тал стискаше дясната му ръка със своята лява, като в същото време посягаше към колана си. Тялото на нападателя му попречи да се докопа до камата си и затова той задра с нокти към очите му.
Мъжът дръпна глава, изпъшка от болка, а после изведнъж се вцепени, очите му се завъртяха и тялото му се отпусна.
Тал видя Амафи, застанал над мъртвия вече убиец. Слугата изтри ножа си в наметалото му и попита:
— Ваше великолепие, добре ли сте?
— Идеално, но се чувствам като глупак. Чух го зад мен и реших, че си ти.
— Видях го да излиза, без да си е допил питието, господарю, веднага след вас, и разбрах, че крои нещо лошо.
Тал коленичи до убития и го огледа. Беше слаб, с невзрачни черти, облечен в черна туника, сиви панталони и наметало. Нямаше нищо, което да разкрие самоличността му; нито кесия, нито пръстен, само сабя и кама.
— Кой ли е? — учуди се Амафи. Тал махна с ръка.
— Хайде да се махаме оттук, докато не са ни видели. Не искам да изкарам цялата нощ в приказки с шерифа на Саладор.
Когато завиха на ъгъла и забързаха, Тал рече:
— Важният въпрос е не кой беше, а по-скоро кой го е изпратил.
— Имате врагове, ваше великолепие.
— Да, имам.
Крачеха бързо към къщата и с всяка стъпка Тал съзнаваше, че изпитва нещо ново. Изпитваше какво е да си набелязан за жертва.
Глава 12
Измяна
Тал се хвърли напред.
Порази противника си с лекота и публиката почна да аплодира. Тал отдаде чест на противника си и след това на старшия на салона.
Дворът на мечовете бе скромен в сравнение с Двора на майсторите в Ролдем. Вместо да заема цяло градско каре, беше само една голяма сграда и му липсваше комплексът помещения с всевъзможно предназначение, нямаше дори баня и не предлагаше повечето удобства, характерни в Ролдем. Не се поддържаше финансово от краля на Островите или от херцога на Саладор, а беше възникнал по-скоро като частен клуб за благородници, които държаха да поддържат уменията си във фехтовката. Докато пограничните благородници и гарнизонни войници разполагаха с изобилната възможност да тренират под бдителното око на майстор фехтовач, то дворцовите благородници в градове като Саладор често трябваше да се оправят сами, ставаше ли дума за изкуството на боравене с оръжие. Членството беше скъпо, но Тал, в качеството си на шампион на Двора на майсторите, бе поканен като гост с всички привилегии, докато пребивава в Саладор. Умен ход, призна Тал на Амафи, когато получи поканата, защото присъствието му разпалваше подновен интерес към членство сред по-младите благородници и синове на богаташи от простолюдието.
И също като в Ролдем, много дъщери на богати фамилии или момичета със знатен произход вече намираха наблюдаването на упражненията в дуел за превъзходен начин да убият свободното си време. При първото си гостуване в Саладор, макар и в ролята на скуайър, Тал бе само един млад благородник с обещаваща кариера. Сега беше прочут, дори скандален, доколкото се знаеше случката със сблъсъка му с принц Матю, и очевидно се смяташе за една от най-добрите партии сред младите придворни дами в града.