Тал отвърна също с усмивка:
— Сериозно ли го казвате, ваша светлост?
— Сериозен съм като ритник в задника, скуайър. Тал кимна.
— За мен е чест, ваша светлост.
— Само не ме пердаши, както направи с Матю, и ще свършим прилично.
— Имате думата ми, ваша светлост — отвърна Тал.
Застанаха в партера и тълпата в галерията изведнъж забръмча тихо. Двамата заеха позиции един срещу друг и старшият на салона обяви:
— Господа, до три тушета.
Двубоят беше почти предсказуем, тъй като Тал многократно превъзхождаше херцога. Все пак отказа да се възползва от няколко откривания и позволи на херцога да поработи над техниката си. Най-сетне срещата приключи и херцогът го поздрави с думите:
— Браво, скуайър. Оценявам високо щедростта ви. Щом тръгнаха към слугите, които чакаха да поемат подлатените жакети и да им поднесат кърпи, Тал отвърна.
— За мен беше удоволствие, ваша светлост. Вие сте опитен фехтовач. Ако задълженията ви не ви отнемаха толкова време, подозирам, че щяхте да сте един от по-добрите противници, с които щях да се срещна в Двора на майсторите.
— Твърде любезен сте, сър. Влязох веднъж като млад и бях поставен на тридесет и второ място — каза херцогът, докато се бършеше с кърпата. — Боя се, че беше заради ранга ми, с което не ми направиха никаква услуга. Бях унизен набързо от следващия си противник. Мисля, че щеше да е по-добре, ако ме бяха оставили да се науча още малко.
— Винаги е по-добре да се учиш, отколкото да те отстранят бързо — съгласи се Тал и подаде кърпата си на Амафи.
— Ако не бързате много, може би ще ми направите компания на чаша вино от другата страна на улицата, скуайър, има нещо, което желая да обсъдя с вас.
Тал се обърна към Амафи и нареди:
— Донеси ми дрехите. А на херцога отвърна:
— За мен е чест, ваша светлост.
— Да кажем, след половин час?
— Ще дойда.
Преоблече се, пресече улицата и влезе в странноприемница „Острието“. Беше любимо място за мнозина членове на Двора на мечовете. Разбра, че за херцога е резервирана самостоятелна стая в дъното и че идва само няколко минути след пристигането на херцог Вариен.
Херцогът поведе неангажиран разговор, докато сервираха виното, след което отпрати слугите си навън. Кимна към Амафи и Тал даде знак на личния си слуга също да напусне.
След като останаха сами, херцог Родоски заговори:
— И тъй, изпрати ли ви Каспар тук, за да ме убиете, скуайър?
Лицето на Тал за миг остана безизразно, след което той изигра стъписване.
— Ваша светлост, това някаква черна шега ли е?
— Едва ли — отвърна херцогът и отпи от чашата си. — Не бъдете толкова глупаво горд от себе си, Талвин. Вашият господар не е единственият със свои агенти, които пълзят из всяко по-значимо пристанище или град в района. Ролдем има уговорки с няколко други държави да споделя информация, когато е във взаимна изгода. Вашата визита при принц Янош някак прекалено точно съвпадна с кончината на принцеса Светлана. Не съм сигурен как го направихте, но… — Сви рамене. — Макар да нямах повод за вражда с нея, на мен тя също не ми липсва особено.
— Защо допускате, че мога да имам пръст в това?
— Защото е точно в стила на Каспар, скуайър. И защото знам какво всъщност крои Каспар, а подозирам, че вие не знаете.
Тал се отпусна в стола си, заинтригуван. Беше обмислял амбициите на Каспар, но повечето от действията му не изглеждаха особено логични в рамките на по-мащабна картина. Убийството на принцеса Светлана бе логично от тактическа гледна точка, тъй като осигуряваше стабилна граница на Каспар, докато насочва вниманието си другаде, но желанието на Каспар да бъде убит Вариен бе все още непонятно за Тал.
— Позволете да ви нарисувам карта — каза херцогът, топна пръст във виното си и нарисува на масата грубите очертания на Морето на кралствата, после — една линия от Ролдем до Аранор. След това — от Аранор до Опардум. — От Оласко до Ролдем са само шест къси стъпки. Вече разбирате ли?
В първия миг Тал не разбра. Какво искаше да каже херцогът с тези шест къси стъпки? Но след това го осени. Каза тихо:
— Каспар възнамерява да стане крал на Ролдем.
— Малко по-умен сте от повечето хора — каза херцогът. — Каспар е повече от компетентен пълководец и е изключително надарен администратор и харизматичен водач, който може да накара доста идиоти да умрат за него. От него би се получил великолепен крал на Ролдем, но за жалост аз твърде много обичам семейството си — дори и онзи идиот Матю, — а наред с желанието ми да се погрижа да останат живи, също така бих искал сам да доживея до старини. Поради което трябва да обезсиля плановете на Каспар.