Всичко вече изглеждаше съвсем логично.
— След като знаете всичко това, защо не действате пряко срещу Каспар?
— Не ми е нужно доказателство, за да ви удавя в залива — каза Вариен. — И не ми е нужно доказателство, за да заповядам на някого да се промъкне и да среже гърлото на Каспар в тъмна доба. Но не можем да се доближим толкова, по причини, които знаете твърде добре.
— Лесо Варен.
— Да. Този зъл чародей е прекалено опасен, затова оставяме Каспар да играе игрите си, стига да не стават прекалено гибелни. И го блокираме, където можем. Но някой ден ще стигне твърде далече — а този опит за покушение над мен бе толкова близо до границата, колкото би позволил крал Карол — й когато дойде този ден, ще изпратим флотата си до Опардум, ще разтоварим войниците от Кеш и ще ги оставим да унищожат Каспар.
— Тогава защо ме оставяте жив?
— Защото трябва да изпратя послание на Каспар, което той не може да пренебрегне или да се престори, че не е разбрал. Ще заповядам да му отнесат трупа на Прохаска и вас окован, и заключението, което ще последва, би трябвало да е ясно. — Херцогът стана. — А вас ще ви оставя на милостта на Каспар. Може би ще дойде ден, в който ще съжалите, че не съм ви убил. Или, ако оцелеете, знайте, че ще бъдете убит само ако стъпите отново на територията на Ролдем. — Обърна се към стражите. — Отведете го.
Двама войници го хванаха, бързо го обезоръжиха и вързаха ръцете му отзад. Един пристъпи зад него. Изведнъж зад очите на Тал избухна непоносима болка и той потъна в безсъзнание.
Събуди се в пълен мрак и бързо разбра, че е окован във вериги в някакъв корабен трюм. Поклащането му подсказа, че трябва да са извън залива, в открито море. Амафи простена до него и Тал попита:
— Буден ли си?
След миг последва задавен хрип и Амафи отвърна:
— Да, господарю.
— Предадени сме — каза Тал.
— Така изглежда.
Тал се постара да се успокои и да се намести колкото може по-удобно, защото знаеше, че ги чака дълго студено и мокро пътуване. След няколко часа по стълбата слезе моряк с две купи с храна: смес от сварено жито, сухи плодове и осолено свинско, повечето тлъстина.
— Яжте — каза и им подаде купите. — Това е всичко, което ще получите до утре.
Тал погледна храната и започна да яде. Беше възсолена, но го засити, а знаеше, че ще му трябва колкото може повече сила.
Пътуването течеше бавно, безкраен низ от дни, прекарвани в клатушкане и мрак, прекъсвани единствено от посещението на поредния моряк, който да им донесе от същата храна. На четиридесет и първия или втория ден Тал забеляза, че вече не им носят от осоленото свинско.
След още няколко дни корабът се разтърси рязко и той разбра, че най-сетне са стигнали в Опардум. След още ден ги домъкнаха пред Каспар.
Една мисъл непрекъснато пробягваше в ума му. Беше предаден. Лисичият крал бе показал, че наистина е скорпион, че е верен на нрава си. Беше ужилил.
Тал бе свободен от задължението си. Вече можеше да убие Каспар, без да изневери на клетвата си.
Стига да оцелееше.
Отведоха ги направо в замъка. Тал се беше надявал, че може би ще свалят веригите му и ще му позволят да се почисти, преди да го довлекат пред Каспар, ала тази надежда се оказа напразна.
Отведоха го пред Каспар, който седеше в голямата си зала, обкръжен само от войници. Без лейди Наталия, без придворни.
— Е, барон Талвин — започна без предисловия Каспар. — Вие се провалихте.
Тал реши, че няма никаква полза да се преструва на невежа за случилото се.
— Както явно е било предопределено, ваша светлост. Каспар се засмя.
— Е, явно не са те убили, тъй че предполагам, че херцог Родоски е имал други планове, например да ми натрие носа в собствения ми провал.
— Нещо такова. Той наистина каза, че вече сте се доближили толкова до границата на допустимото, колкото ще позволи крал Карол. Още едно нарушение и ролдемската флота ще докара войници в Опардум. Воините-псета на Кеш. — 0, казал го е, нали? — Каспар се изсмя. — Игри в игрите, бароне. Предстои още едно ниво на игра, за което дори толкова високопоставена особа като херцог Вариен не знае.
— Все пак — добави той, като махна с ръка, — този въпрос вече едва ли ви интересува. Вие ме провалихте, бароне. Вие не само не убихте Родоски, както ви заповядах, вие дори нямахте благоприличието да се самоубиете. Така че, в известен смисъл, ме провалихте двойно, твърде голям провал, за да го позволя. Все пак бяхте един искрен младеж и ме позабавлявахте добре. Заради това ще повеля смъртта ви да бърза и безболезнена. — Обърна се към стражите. — Отведете го.