Вече имаше представа за големината на сградата, как да се обикаля из нея и къде може да намери неща, нужни за бягството му.
После, докато Тал и Уил ядяха вечерята си на една масичка, в кухнята влезе Зирга.
— Бива те — рече управителят. — Ще ни готвиш, докато не пратят някой да замести Чарлз. Сега спри да ядеш и се прибирай в килията си.
Анатоли пристъпи към Тал, за да го отведе, но той отвърна:
— Не мога.
— Защо? — попита Зирга и го изгледа подозрително. — Ще се върнеш тук на заранта.
— Но нали трябва да замеся хляб. Това отнема почти цяла нощ. — Посочи едно място на пода до пещите. — Мога да спя там, докато тестото втаса, след това да го сложа в пещите, за да е готов за сутринта.
Зирга помисли малко и сви рамене.
— Какво пък, не че имаш къде де отидеш, нали така? Тал кимна с безизразна физиономия.
Зирга се обърна към вратата, но Тал каза:
— Ще ми трябва и Уил за помощ. Зирга го погледна през рамо.
— Добре. Задръж го.
— И Анатоли, още щом се съмне.
— Добре, можеш да разчиташ и на него.
Пазачът, дори и да се беше изненадал, не реагира. Зирга и Анатоли излязоха, а Уил попита:
— Как го направи това?
Тал сви рамене и посочи котлите, които трябваше да почистят, преди да приготвят хляба.
— Просто Зирга е забравил вкуса на добрата храна.
— И аз — отвърна Уил. — Тая яхния беше най-вкусната, която съм опитвал.
Тал се усмихна.
— Мисля, че и ти просто си забравил. Ако успея да убедя Зирга да поръча малко пресни подправки и други неща, мога да ни задържа двамата в тази кухня толкова дълго, колкото ни се наложи.
— Наложи? — Уил сниши глас. — Какво имаш предвид?
— Много неща, приятелю. Много неща.
Започнаха да мият котлите. След това Тал му показа как да му помогне с приготвянето на тестото. Месенето беше най-трудната част, но все пак влязоха в ритъм и го свършиха.
Тал разпали огньовете под пещите, остави ги да догорят и подравни жаравата. После разви дрипавата постелка, достатъчна, за да се съберат двамата.
— Сега спим — каза — и оставяме тестото да втаса. На разсъмване го слагаме в пещите и се захващаме с кашата. — След като легнаха, добави: — Разкажи ми за другите затворници.
— Какво искаш да знаеш?
— Кои са. Какви престъпления са извършили. Какви умения могат да имат.
— Ти подготвяш бягство! — прошепна Уил.
— Нещо повече — тихо отвърна Тал.
— Какво?
— Градя армия.
Изминаха седмици и когато докараха нов затворник, Зирга отпрати лодката към кораба със списък от провизии, който беше съставил Тал, и с молба за нов готвач. Тал се надяваше да получат провизиите, но се надяваше и молбата за готвач да бъде пренебрегната. В края на краищата Зирга беше помолил да му зачислят нова пазач, след като онзи, за когото му бе споменал Уил, Джаспър, беше умрял, но ето, че след четири години на негово място не бе дошъл никой.
За Тал кухнята се оказа блажен приют. Той бързо организира Уил и Анатоли така, че приготвянето на храната да става лесно. След това започна да внася разнообразие, дори една сутрин смая Зирга с куп палачинки, мед и резенчета пушен бут вместо кашата. Яхниите бяха с парчета телешко, свинско или печено пилешко, а и тях също разнообразяваше, включително с рибена яхния, след като убеди Зирга и пазачите да изкарат цял ден в риболов при кея.
Тайно и полека завземаше властта в Крепостта, като оставяше тихомълком вродените му качества на водач да се утвърдят, докато Зирга неволно изпадаше в ролята на сержант, човек, който се чувства удобно в ролята си да раздава указания, след като задачите бъдат посочени. Често идеята възникваше под формата на въпрос, изразен с думи, които правеха отговора подразбиращ се, но Тал не позволяваше на бившия войник да заподозре и за миг, че изпълнява чужди заповеди. Зирга с радост си приписваше заслугите за всяко подобрение в ежедневието им все едно, че идеите са негови собствени, а Тал с удоволствие го оставяше да си ги приписва.
Тал успя да премести и двама затворници в по-добри килии. Единият беше убиец, много силен мъж, който можеше да вдигне Анатоли и да го запокити през двора, стига да му хрумнеше. Казваше се Мастерсън. Тал се беше промъкнал долу да го посети и реши, че е с леко разстроен ум, катил, склонен към насилие. Но след като му обеща по-добра килия и храна, Мастерсън се съгласи да прави каквото му се каже.